Природен парк "Българка" е обявен със заповед № РД-775 от 09.08.2002 г. на Министерството на околната среда и водите с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Стара планина, флората, фауната и не на последно място културно-историческото богатство на района.

Паркът заема северните склонове на централната част от Старопланинския масив. Обхваща билната част на Шипченска и Тревненска планина, на запад от местностите Узана и Осеникова поляна, на изток до защитената местност "Студен кладенец", прилежащите северни склонове и част от съответстващия им Предбалкан. В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска ­ с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула ­ 1511 м), билна част на Тревненската планина с местността Извора (най-висока част връх Бедек ­ 1488 м), Студен кладенец ­ Конарското, северна част на Шипченската планина и част от Габровския Предбалкан и северен скат на Тревненската планина и част от Тревненския Предбалкан. Средната надморска височина на Природен парк "Българка" е 940 метра. Денивелацията на парка е 1120 метра.

Паркът обхваща обща площ от 21 772.2 ха, която включва землищата на девет населени места на двете общини Габрово и Трявна.

Климатът е умерено-континентален с проявени черти на планинска климатична област.

Хидроложката мрежа е част от водосбора на река Янтра и на някои нейни притоци. Изворите на тази втора по големина река в Северна България се намират под връх Атово падало (1494 м н.в.). Тя започва като пълноводен дол и приема множество също пълноводни долове и малки рекички ­ Бяла река, Сивек, Паничарка (на която е изграден язовир "Христо Смирненски", също на територията на парка). В източната част е водосборът на река Тревненска (Дряновска). Той се образува от три пълноводни потока ­ Стоевска, Радевска и Нейковска реки, които се събират в град Плачковци. Друго по-голямо водно течение е Станчевханската река. Тя е със сезонен дебит, като маловодието е през август ­ октомври.

Основните почвообразуващи скали в масива Бузлуджа-Атово падало са девонски шисти и кварцошисти. На запад и на север тези шисти се сменят с доломитни варовици, лиски, пясъчници и варовици, които заемат централната висока част около връх Столетов и местността Узана. На изток от масива Бузлуджа-Атово падало се срещат основно гранитни маси ­ южнобългарски гранит, доломит, индезит, базалт и други. Общо най-разпространените скали на територията на парка са пясъчници, варовици, мергели, варовити мергели, шисти, гранит, доломит и други.

На територията на ПП "Българка" са разпространени сиви горски, кафяви горски и хумусно-карбонатни почви.

Голямо е разнообразието на растителни и животински форми.

Горският фонд на територията на парка е 17 460.62 ха, или 80.20 % от цялата площ. От дървесните видове най-голям процент се пада на бука ­ 65 %. Срещат се и различни видове дъб (цер, зимен, летен, благун и др.); обикновен, воден и келяв габър; липа; бряст; акация; трепетлика; явор; ясен; дива череша; офика; брекина; бреза и други. От иглолистните се срещат бял и черен бор, смърч, ела, бяла мура и други. От реликтните голосеменни на територията на парка се намира естествено тисово находище, възлизащо на 0.6 хектара. Това находище е уникално с консервационно значимия хабитат, който се среща само тук, и е с три етажа ­ бук-тис-лавровишня. В пределите на парка са установени и други консервационно значими хабитати ­ бук с лавровишня, бук с лазаркиня, бук с воден габър и други.

Сравнително малката площ с разнообразен релеф и почвено-климатични условия обуславя както голямото разнообразие на дървесни, така и на храстови и тревисти видове. Досега са установени 360 растителни вида, от които 31 фигурират в Червената книга на Република България (тис, лудо биле, силивряк, планински явор, различни видове български орхидеи, лечебна пищялка, планински лук, нейчев зановец, планинско секирче, различни видове шапичета). Близо 70 % от официално признатите в България лечебни растения се срещат на територията на парка в различна плътност. Не по-малко е разнообразието в животинския свят. При зоогеографското райониране територията на Природен парк "Българка" попада в зоната на европейската фауна, Старопланинския район. Горите са обитавани от много диви животни ­ вълк, лисица, чакал, мечка, дива свиня, благороден елен, сърна, див заек, таралеж, обикновена катерица, язовец, бялка, пор и други. От пернатите се срещат скален орел, малък ястреб (керкенез), обикновена ветрушка, див и скален гълъб, голям пъстър, черен и зелен кълвач, обикновена кукувица, обикновен мишелов, сова, домашна кукумявка, бяла стърчиопашка, гугутка, гургулица, сойка, сврака, гарван, сива врана, кос, дрозд, скорец, чучулига, чинка, славей, домашно врабче, авлига, голям синигер и други. Най-често срещаните влечуги са смок, обикновена и черна усойница, пепелянка, зелен, кафяв, скален гущер, слепок. От земноводните се срещат няколко вида жаби, дъждовник, тритон. Не по-малко е разнообразието във водите на парка. Срещат се балканска пъстърва, черна мряна, кефал. Предстои систематизирането на разнообразието при безгръбначните ­ членестоноги, насекоми и други.

В границите на парка попадат: част от Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", създаден през 1964 г.; Етнографският музей на открито "Етъра", обособен през 1967-1973 г. за съхраняване и възраждане на самобитните местни занаяти; защитената местност с историческо значение "Соколски манастир", основан през 1832 г. от архиерей Йосиф Соколски. В манастира има икони от Захари Зограф. Осемструйната чешма в двора е построена от Колю Фичето в памет на обесените осем въстаници; защитените местности "Мъхченица-Йововци", "Виканата скала", "Студен кладенец" и природните забележителности "Мъхнатите скали", "Столища", естествено тисово находище в м. Извора до гара Кръстец, "Големият бук" в м. Мъглижка поляна.

Още древните траки са положили основите на една от най-важните пътни артерии в тази част на планината, т.нар. Верейски друм. От Второто българско царство датират няколко пътни артерии, които прорязват територията на парка ­ Химитлийска пътека, Малир друм, Иванкова пътека, Тревненски проход. Още в далечното минало са били добре развити самобитните народни занаяти и търговията. Част от образците на Тревненската художествена школа могат да бъдат видени в архитектурния ансамбъл "Възрожденска Трявна".

Природен парк "Българка" разполага с богати възможности за развитието на различни видове туризъм: културно-исторически, пешеходен, конен, велотуризъм, фототуризъм, алпинизъм, пара- и делтапланеризъм. Успешно се развива и селският туризъм.