Новият брой



Съдържание

Практика


 

ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ
В ДЪРВОДОБИВА –
ПРАВИЛА
И РЕАЛНОСТИ

Д-р инж. ЦЕНКО ЦЕНОВ е близо четиридесет години в практиката. Защитил е кандидатска дисертация, занимава се активно с горските проблеми и е преминал през всички стъпала на служебната йерархия в системата на горите - от лесничей до заместник изпълнителен директор на ИАГ. Той е част от екипа, изготвил Закона за горите от 2011 г., и е съавтор на концепцията за реформа в горския сектор. Първи председател на УС на учредения през 2015 г. Клуб на докторите лесовъди.

Първа част

Планиране на ползването на дървесината

Насърчава подобряването на стандартите на ползване

Подпомага се намаляването на въздействието върху околната среда

 

„Реалността в операциите по дърводобив често е далеч от строгите рамки за управление на горите, контролът по добива на дървесина е труден или невъзможен поради неадекватен брой обучени служители за прилагане на правилата за добив на дървесина, както и на обучители с необходимия опит за провеждане на курсове за обучение. Най-често срещаният проблем е, че по-голямата част от работещите в гората не са запознати с изискванията за добра горска практика“.

В миналото традиция в Европа беше да се съхрани и поддържа дървесната растителност върху териториите с основна цел да се запази потенциалът на дърводобива.
През последните двадесет години бе признато, че освен дървен материал горите осигуряват допълнителни блага, и днес се налага изводът, че преходът от експлоатация на дървен материал към устойчиво управление на многофункционалното използване на горите е от решаващо значение.
Задаваме си въпроса устойчиво ли се стопанисват горите у нас. Продължава дебатът за екологичните и социалните последици от дърводобивната дейност в горите. Когато се говори за устойчивост на управлението, трябва да бъдат разгледани въпросите за качеството на самите операции по добива на дървесина и обема на добития дървен материал.

Операции и интензивност на добива на дървесина
Една от пречките за прилагане на устойчиви практики при управлението на горите у нас е свързана с обстоятелството, че дърводобивните операции променят екологичната среда и екосистемите като цяло, в някои случаи негативно. Така например не се опазват оставащите дървета и наличният подраст, уврежда се почвата. По-голямата част от дърводобива все още се извършва с оборудване за влачене по земята, въпреки че има разработени и внедрени в практиката подходящи системи за сеч и извоз на дървета и стъблени секции от горите. Лошо проектирана и поддържана или липсваща транспортна инфраструктура също е причина за редица усложнения при дърводобива.
В същото време има значителен напредък във въвеждането на екологосъобразни практики за добив на дървесина както в европейски, така и в национален план. Нека припомним някои от важните критерии, част от стандарти, които подобряват икономическите параметри при осъществяване на дърводобивната дейност, намаляват въздействието върху околната среда, като по този начин допринасят за опазването на горите чрез тяхното разумно използване.

Горско стопанство за дървесина или за различни функции на горите
Значението на горите за биологичното разнообразие, недървесните продукти, културните ценности и екологичните услуги е признато в световен мащаб и в резултат на това горското стопанство се превърна в по-сложна дисциплина. Една от последиците е по-трудното планиране и извършване на операции по добив на дървесина, тъй като трябва да бъдат проектирани и изпълнени в съответствие с многоресурсния и многофункционален характер на гората. За да постигнат това, лесовъдите, планиращите и операторите в дърводобива изискват насоки за практиките, които обществото желае да приеме, и за необходимите резултати от операциите по стопанисване на горите. Това е важен мотив да се върнем отново към правилата (кодексите) за лесовъдски практики, независимо дали са задължителни, или доброволни.
Моделът на добра практика на дърводобив има за цел да насърчава извършването на сечи в горите така, че да се подобряват стандартите на използване, да намалява въздействието върху околната среда и да се гарантира, че горите са запазени за бъдещите поколения. Подобрява се икономическият и социалният принос на горското стопанство като компонент на устойчивото развитие.
Едва ли има единен код на добра практика за дърводобив, защото не може да се прилага еднакво добре за всички гори и региони. В днешно време моделът на лесовъдството се фокусира основно върху прилагане на лесовъдските системи в горите. По-всеобхватни горски практики често включват насоки за извършване на лесовъдски и други горскостопански дейности в допълнение към практиките за дърводобив. Вниманието е насочено основно към добива на дървесина, респективно провеждане на сечите, тъй като това е компонент на индустриалното горско стопанство. То най-често е предмет на оплаквания, свързани с екологични щети, произтичащи от извършваните лесовъдски операции.
В нормативната уредба за горите у нас са утвърдени разпоредби, които регулират горските практики, в резултат на дългогодишни наблюдения и прилагане, с които е установено кои от тях са технически и икономически осъществими. Впоследствие, в контекста на културната и социологическата рамка на страната, са мотивирани и наложени тези практики.
Възможно е да се извършват операции по дърводобив в горите в съответствие с нуждите на устойчивостта. Необходимо условие за устойчиво управление на горите е ползването и свързаните с него дейности да не компрометират потенциала на горите да се възстановят правилно и да осигурят продукти и услуги, които са от съществено значение за благосъстоянието на настоящите и бъдещите поколения. Това условие може да бъде постигнато чрез спазване на добри практики за добив на дървесина. Ако това беше лесно, по-голяма част от фирмите, извършващи дърводобив в световен мащаб, щяха да работят така постоянно.
Четири компонента са съществени в операциите по дърводобива за устойчиво управление на горите:
- цялостно планиране на добива на дървесина;
- ефективно прилагане и контрол на операциите;
- задълбочена оценка на дърводобивната дейност и съобщаване на резултатите на планиращите, стопанисващите и контролните органи;
- развитие на компетентна и добре мотивирана работна сила.
Правилата в практическата дейност почти винаги се различават от предлаганите добри дърводобивни практики. Това е така, защото обикновено моделът е предназначен за широк спектър от географски, социално-икономически и политически условия. Необходимо е, когато се препоръчват добри практики, да се обяснят условията, при които са прилагани.
Най-успешните правила на добрата горска практика са тези, които осигуряват солидна основа за вземане на решения и оценка, като позволяват достатъчна гъвкавост специфичните насоки да бъдат изменени и възможност за повече информация за функциите на екосистемата и лесовъдските изисквания при провеждане на сечите в горите.
Накратко ще представим основните стъпки за прилагане на добри практики.

Реакция при големи природни нарушения, обсъждани в ДГС - Смолян, 2018 г. (от ляво надясно):
инж. Веселин Нинов - директор на СИДП - Шумен, д-р инж. Ценко Ценов - зам. изпълнителен директор
на ИАГ (тогава директор на дирекция “Гори и лесовъдски дейности”), инж. Цветелин Миланов -
директор на СЦДП - Габрово, инж. Ботьо Арабаджиев - директор на ЮЦДП - Смолян, инж. Венцислав
Фурлански -  директор на РДГ - Смолян

Планиране на ползването на дървесината
Този етап е част от цялостното горскостопанско планиране. Плановете за ползване са два вида: стратегически и оперативни. Стратегическият план се изготвя от специалистите в държавните горски стопанства, общинските структури и на частна лесовъдска практика. Той обикновено е за срок от 3 до 5 години и за всяка конкретна горска територия дава отговор на въпросите какъв вид ползване, защо, къде и кога трябва да се извърши.
Стратегическият план за ползване на дървесина се изготвя по поръчка на собственика или от лицето, което стопанисва горите, и се съгласува с надзорните и контролните органи.
В него се разграничават районите, в които ще се ползва, горите се разделят на басейни и подотдели (имоти за частните гори) и се проектира основната транспортна система.
Оперативният план за ползване на дървесина се изготвя от лесоинженерите, които ще извършват дърводобива или наетите за тази цел. Той се съгласува и утвърждава от лицето, което е отговорно за контрола на операциите по добива на дървесина. Оперативният план е краткосрочен – обикновено за година, сезон или по-кратък, и за всяко насаждение или имот трябва да съдържа отговор на въпросите как се извършва добивът на дървесина в детайли и кога всяка част от басейна и подотдела трябва да бъде усвоена.
Операциите по добив на дървесина най-вероятно ще отговорят на икономическите, лесовъдските, екологичните и социалните цели, ако следват правилно подготвен план за дърводобив.
Преди да започне планирането на дърводобива, трябва да има изготвен и утвърден горскостопански план или програма и карта с граници на горските имоти (насаждения). Върху нея се нанасят местата, където се разрешава добивът на дървесина, насажденията, които ще се възобновяват - естествено и изкуствено.
Планирането създава предпоставки за устойчиви практики на ползване и провеждане на технически контрол по време на дърводобивната дейност. По този начин се оптимизира производственият процес по дърводобива, ефективното използване на материалния и трудовия ресурс, намалява рискът от похабяване на дървесина. Много дърводобивници смятат, че опазването на околната среда може да бъде постигнато единствено чрез скъпоструващи мерки, които ще ги доведат до ръба на фалита. Това не е вярно. Многогодишният опит показва, че когато се изпълняват предварително планирани дейности и операции, не само се подобрява оперативният контрол, но се намалява и въздействието върху околната среда.

Ефективното планиране е едно от най-съществените изисквания за успешното и екологосъобразно ползване на дървесина в горите.
Стратегическите и оперативните планове за дърводобив трябва да определят начините за:
- оптимизиране на производствените норми;
- свеждане до минимум на екологичните и други въздействия, свързани с операциите по дърводобива;
- удовлетворяване на нуждите на местните общности и осигуряване на участието им при вземането на решения относно операциите по добива на дървесина и за финансово и икономическо обезпечаване на тези операции;
- осигуряване на ефективен достъп до горите за лесовъдски, защитни и транспортни цели;
- свеждане до минимум на разходите за извършване на дърводобива и транспортиране на дървените материали при спазване на ограниченията, наложени от икономически, екологични и социални съображения;
- определяне на възможностите за координиране на добиването на дървен материал и на недървесни горски продукти;
- осигуряване на гъвкавост, така че плановете да бъдат коригирани, за да се възползват от нова информация или променящи се ситуации;
- защита на здравето и безопасността на работниците и обществеността.

Дискусия на терен за добри лесовъдски практики

Потенциални последици от неадекватно планиране
Когато операциите по добива на дървесина се извършват без предварително планиране, намаляват възможностите за контрол, а оттам вместо устойчиво ползване често наблюдаваме неефективно оползотворяване на дървесния ресурс, влошаване на състоянието на горите и други негативни последствия.
Когато се изготвя технологичен план за отделно насаждение или имот за извършване на дърводобива, транспортната система е разработена „на парче“, а не в система, проектирана за цялата гора, с изградени пътища и достъп до всяко сечище. Това води до включване на по-голяма площ и по-високи разходи от необходимото за изграждане на пътища, поддръжка и транспорт, до по-голяма опасност от ускоряване на ерозията на почвата. Картата и писменият план са елементи на добър стратегически и технологичен план за ползване на дървесина.
Картата обикновено е съставена в мащаб 1:10 000 за стратегическия и М 1:5000 за оперативния (технологичния) план. Тя съдържа следната информация:
- обем на добиваната и складираната дървесина, вид на сечите, просеки, тракторни пътища, трасета на въжени линии, временни складове. Картата се съхранява до следващото усвояване на дървесина след 10 или 20 години. При следващото влизане в насаждението дърводобивните операции се провеждат по същите тракторни пътища и трасе на въжена линия. (В случай че бъдат нарушени тези изисквания, като например извозване извън пътищата, има санкция за дърводобивната фирма);
- дървесен състав, важни топографски характеристики (за предпочитане с контурни линии), реки и други водни течения и съществуваща и планирана инфраструктура или други изкуствени обекти;
- защитени зони като „Натура 2000“, биологични резервати, религиозни или културни обекти или райони в близост до населени места;
- зони, където се извършва добив на дървесина, разделени на годишни обекти, или подобни зони, които могат удобно да се посочат на земята;
- области, където съществуват проблеми, които трябва да бъдат преодолени при разработването на транспортната система или при извършването на операциите по добив. Такива може да бъдат скални разкрития, блата или други райони на влажни почви, пресичания на дерета, постоянни или непостоянни водни течения, огради;
- зони със земеделски и урбанизирани територии;
- местонахождения на общности или местни популации, които може да бъдат засегнати от дърводобива или транспортните операции.
Трябва да се извърши топографско проучване или на терен, или чрез използване на аерофото с ниска надморска височина, задължително с проверка на терена и ползване на мащабна топографска карта.

Оперативен (технологичен) план
Краткосрочните оперативни планове обикновено осигуряват подробности за операциите, които трябва да се извършват за период от една година или друга удобна единица време (например сезон). Така с оперативния план се свързва годишното ползване, но понякога площите, които трябва да бъдат усвоени в рамките на една година, са разпръснати в няколко отделни района на горската територия. Характерът на ползването до голяма степен зависи от вида на гората, нейната степен на зрялост и административните предпочитания на структурата, отговорна за управлението на горите.
Оперативният план, подобно на стратегическия, трябва да включва писмено описание на планираните операции, както и подробна, точно мащабирана карта. Планът трябва да бъде в съответствие с екологосъобразните практики за извършване на сечите. За разработването на оперативните планове за дърводобив се препоръчват следните стъпки:
- Да се извърши топографско проучване на терен или чрез използване на аерофото и налична мащабна топографска карта с подходящ мащаб. Интервал от 5 м или по-малко обикновено осигурява задоволителни подробности за планирането, стига контурните линии да представят точно земната повърхност. Топографската карта трябва да показва границите на дърводобивния обект и местоположението на постоянните и непостоянните водни течения, блата или други области на влажни почви, дерета, скални разкрития, обекти с религиозно или културно значение и всяко друго описание на обекти и дейности, които може да повлияят върху планирането на дървесния ресурс.
- Годишното ползване трябва да бъде разделено на обекти (сечища), които могат да бъдат идентифицирани на място и използвани за подпомагане на контрола и ръководството на дърводобивните операции. За отделните сечища се разработват индивидуални оперативни планове.
- Всяко сечище определя една технология (метод) за сеч и извоз на дървесината. Това е така, защото планирането на операциите за дърводобива за въжени системи е значително по-различно от това за машините за извозване на дървените секции по земята. За административни цели операциите, при които се използват различни методи за извоз, трябва да бъдат разпределени към различни сечища.
- На топографската карта трябва да бъдат очертани буферни зони на водните течения, както и други специални зони за управление, в които сечите са забранени изцяло или са предмет на специални ограничения. Те могат да включват зони със значителна научна, развлекателна, културна или естетическа стойност, специални местообитания за диви животни или за производство на недървесни горски продукти, водосборни басейни, зони с излужени почви и подложени на ерозия места.
- Трябва да се извърши или използва наличната инвентаризация на дърветата в определените за сеч площи, като освен горскостопанската се използва и топографска карта. Да се определи обемът на дървесината за сеч, както и на оставащата „на корен“ (респективно дървета) и нейното разпределение по площта, определена за сеч. В дозряващите, зрелите и презрелите чисти и смесени широколистни и иглолистни насаждения е от съществено значение да се направи пълен опис на всички дървета, които подлежат на сеч, и да се определи качеството на дървесината.
- Върху част от оперативна карта с мащаб 1:5000 за планиране на дърводобива при необходимост с кръгове се показват и дърветата, които ще бъдат отсечени, а със стрелки се указва планираната посока на поваляне. С пунктирани линии се отбелязват технологичните просеки. Картата се взема, когато се маркират дървета за сеч след изготвяне на технологичния план и полагане на технологични просеки, а по-късно се използва от групите за сеч и добив. Има и обратен случай, когато се извършва маркиране на насажденията преди изготвяне на технологичния план. Тогава в карнет-описа се съдържа технологичната схема, в която са нанесени просеките и тракторните пътища, временните складове и връзката с пътната инфраструктура. Същите се трасират и на терен. В тези случаи технологичната схема служи за основа при изготвяне на картата за планиране на дърводобива. Тя се ползва при извеждане на сечите и последващата оценка, за да се сравни действителното състояние с това, посочено в плана.
- Планът включва пътните линии, които се свързват с главната транспортна система, площадките и временните складове, на които ще бъдат извозени дърветата, технологичните просеки за извозване или трасетата на въжените линии. Важно е системата от извозни пътища и просеки ефективно да достига до дърветата, които трябва да бъдат усвоени, като се спазват изискванията за заобикаляне на проблемните зони, дерета и се минимизира общата дължина на пътищата и просеките. Когато реките и деретата не могат да бъдат избегнати изцяло, се взема решение след посещение отново на терена.
- В насаждения, в които ще определяме и приблизителната посока на поваляне на отделните дървета, планът трябва да бъде съобразен и с карнет-описа при маркирането.
- В някои случаи е необходимо да се определи дали трябва да бъдат планирани операции по дърводобив в периодите на размножаване на дивите животни, гнездене на редки или застрашени видове птици, когато има такива изисквания от други закони или горската сертификация.
- В определени от възложителя случаи планът може да бъде допълнен и с ползване на недървесни горски продукти.
- Местните общности или жители в близост до местата за дърводобив се уведомяват за планираните операции.
- Съответните собственици на земя или правителствени органи се информират за всякакви сервитути за право на път, които могат да бъдат необходими преди започване на пътно строителство или други строителни дейности.
- В процеса на изготвяне на плана лицата, които могат да извършат дърводобива, е желателно да бъдат запознати.
- Технологичният план и картата на дърводобивните операции се предоставят на надзорните и контролните органи.

(Продължава в следващия брой)