Един прекрасен пример на признателност е дейността на старозагорските лесовъди. Още в началото на XX век край пътя на прохода Шипка е положена каменна плоча в "памят на френския инженер лесовъд Феликс Вожли" - основоположника на организираната борба с пороите и залесяванията в нашата страна. През 60-те години на миналия век ръководството на тогавашния Горскостопански комбинат - Стара Загора, започва да маркира места, свързани с горската история. През 1965 г. в гр. Шипка се урежда Музеят на залесяването. В двора му са поставени бюст-паметниците на френския лесовъд Феликс Мари-Луи Вожли, на неговия ученик, последовател и един от първите ръководители на първото Бюро за укрепяване на пороите и залесяване, открито през 1905 г. в Казанлък - Петър Манджуков, както и на лесовъда Стефан Стойков, също един от ръководителите на Бюрото. Днес музеят изключително спешно се нуждае от ремонт и обновление, за да се съхрани паметта на пионерното дело в преобразяването на България.

На учителя от Ловеч Никола Василев (1875-1916), организирал началните залесявания в България, първият паметник признателни граждани откриват през 1973 година. През 1993 г. той е откраднат от мястото си в парка "Баш бунар", чийто първосъздател е Никола Василев. През 2005 г. е открит нов бюст-паметник в парка, изграден със съдействието на РУГ - Ловеч, неговия началник инж. Павли Богдански и с подкрепата на обществеността. Учител е и Йордан Митрев (1863-1938), който, ставайки горски инспектор в Кюстендил, създава прекрасния лесопарк "Хисарлъка". Паметната плоча за видния си съгражданин кюстендилците поставят на родната му къща и бюст-паметник в м. Чешмето (също откраднат в началото на 90-те години на миналия век), където Митрев открива първия разсадник. На 6 април 2006 г. по инициатива на РУГ - Кюстендил, с ръководител инж. Василий Маринковски, паметник на лесовъда е открит в м. Ючбунар.

Бесарабският българин Петър Беров (1867-1917) е създателят на Борисовата градина в столицата. На гроба му във Велико Търново, където го заварва смъртта, е издигнат скромен паметник с надпис: "Тук почива Петър Савич Беров - син на народа, работил между народа и умрял за народа. Вечна му памет".

Нейко Азманов също е учител от Копривщица, започнал с учениците си първите залесявания край града. Починал е на 96 годишна възраст - през 1974 г., и каква чест от съгражданите му -погребан е в двора на църквата "Св. Петка".
Учител по естествознание от Копривщица е и Иван Джартазанов - за залесявания организира не само учениците, но и всички жители на града, и когато копривщенската общественост учредява първото в България Дружество за залесяване през 1907 г. той е избран за председател. Тленните му останки по негова воля са положени на източните склонове на м. Св. Петка, където има надгробна плоча с надпис "Иван Я. Джартазанов (1875-1942) - ръководител на залесяването на Копривщица през 1907-1928 г.".