Новият брой



Съдържание

Делнични срещи


Държавно горско стопанство – София

Обществото ни задължава да сме с крачка напред

Държавно горско стопанство – София, е създадено през 1950 година. Като поделение на ЮЗДП – Благоевград, стопанисва гори върху държавна горска територия от 47 011 ха, от които 32 % са включени в европейската екологична мрежа „Натура 2000”.
Разположено е в Западна България, в Мизийската горскорастителна област, Краищенско-Ихтиманска подобласт. Обхваща части от Стара планина, Лозенска планина, Плана, Люлин и Витоша. Релефът е разнообразен, със значителни разлики в надморската височина – от 470 до 2250 метра. Средната лесистост е 86 %. Преобладават териториите, заети с широколистни видове – зимен дъб, благун, габър, бук, цер, акация, топола. В иглолистните гори доминират бял и черен бор, и смърч.
На територията на Стопанството са разположени два горски разсадника – „Локорско“ – с площ 65 дка, и „Дълга поляна“ – 31 декара. Годишно се залесяват средно по 87.6 дка – основно с цел възстановяване на повредени от корояди и пожари гори. Средногодишното ползване на дървесина по горскостопански план е 32 833 куб. метра. Фауната е представена от благороден елен, сърна, дива свиня, заек, яребица, пъдпъдък, фазан, мечка, вълк, чакал, лисица.
От особено значение за зимния туризъм са горските територии в обхвата на туристическите центрове „Алеко“, „Ветровала“ и „Офелиите – Конярника“.
От най-голямо природозащитно значение е Природен парк „Витоша“ и включените в границите му резервати „Бистришко бранище“ и „Торфено бранище“.
Близо половината гори в Стопанството са със специални функции и се ползват за туризъм и отдих.


В последните дни на лятото екипът ни се отправи към Държавно горско стопанство – София, за да поговорим със служителите му за делника, за успехите и проблемите им.
Посрещна ни усмихнатият колектив на Стопанството, който, по думите на директора инж. Цветан Динев, е най-големият му актив – общо 31 служители, повечето от които млади специалисти с интерес към работата и стремеж да се усъвършенстват. Един от тях е старши лесничей инж. Камелия Цветкова. С нея и инж. Динев тръгваме към Витоша. Заедно с големия потенциал за развитие планината носи и много проблеми, споделя директорът.

Витоша – отдих и напрежение

По-малко от половин час ни дели от центъра на София до зелените поли на Витоша. Леснодостъпна, планината е посещавано място от туристи, велосипедисти, любители на екстремни спортове и други активности. Това превръща тази част от територията на Горското стопанство освен в притегателно място за отдих, в гореща точка на конфликти, които неизбежно рефлектират върху работата на горските служители и изискват тяхната намеса и управление. Напрежение се създава най-вече между туристите и почитателите на други видове спортове – велосипедизъм, мотоциклетизъм, конна езда, лов, тъй като използват едни и същи туристически пътеки.
Основната конфликтна точка се поражда от туристическия поток към Витоша, който неминуемо трудно се съвместява с горскостопанската дейност. Валят оплаквания и сигнали за незаконни сечи, на които от ДГС – София, трябва да отговорят със задължителни проверки. Повечето от тях установяват, че се касае за законен дърводобив, но извършването им отнема от времето за планираната текуща работа, а често това е проблем и за самата гора.
За организирането на екип за маркиране например е необходимо да се групират служители от различни участъци, а това е свързано с координация, гъвкавост и бързи реакции, споделя инж. Камелия Цветкова, но когато се получи сигнал, който трябва да бъде проверен, цялата организация пропада. Затова коректността при подаването на информация за неправомерни действия в горските територии е много важна.

След ледолома край
с. Железница
от февруари
(малката снимка)
вече са изведени
принудителни
сечи

„Натискът от страна на обществеността е сериозен. Стопанисвайки горите около Столицата, ежедневно ни е осъществяван особено силен контрол и сме длъжни да отговорим на изключително високи изисквания. Това доведе до покриването на по-високи стандарти на работа още преди да бъдем сертифицирани по международния стандарт FSC. Затова пък одитите на организацията минават без забележки“, коментира директорът.
Голям проблем е и сблъсъкът на интереси между ловците и останалите ползватели в горите особено велосипедистите. От Горското стопанство организират съвместни срещи, на които се опитват да намерят решение между всички заинтересовани, но напрежението не спада и е късмет, че още няма нещастни случаи, безпокои се директорът. На територията на ДГС – София, има обособени 21 държавни ловностопански района с обща площ 82 266.10 ха, 43 ловни дружини, разпределени в 4 ловни сдружения, в които членуват близо 5000 ловци. „Сблъсъкът на колоездачите с почитателите на лова е особено силен. През почивните дни горите се препълват с ловци, туристи, мотористи, велосипедисти, които навлизат все по-навътре в гората. Налага се да организираме срещи между представители на клубовете по планинско колоездене и на ловните дружинки, за да разрешаваме възникналите разногласия между тях. За да облекчим ситуацията, започваме да нанасяме заявените ловни излети за деня на интерактивната карта на ЮЗДП – www.gori.uzdp.bg“, обяснява инж. Динев.
Големият брой любители на ловния спорт създават и огромен поток от хора при заверката на ловните си билети в сградата на Стопанството, което отнема допълнително време на натоварените служители. Заради относително ниското заплащане в сравнение със средното за Столицата, няма много кандидати за работа в ДГС – София, което води до преразпределянето ú между наличния състав. Към това се прибавят и постоянни сигнали за нередности в горите от граждани и организации, които допълнително разпокъсват времето на горските служители и ги натоварват.
Как от Стопанството решават тези проблеми? В подобни случаи се водят разговори и се организират срещи с местните власти и граждани, на които служителите запознават обществеността с етапите в своята работата.
Понякога се налага да изместят туристическия поток от местата, където се извършва дърводобив, като изграждат кътове за отдих, поставят пейки. Избягват сечите по основните туристически маршрути, извеждат се само принудителни сечи, премахват се опасни дървета.

Колективът на Стопанството с директора инж. Цветан Динев (на първия ред в средата),
главния счетоводител Нели Цвяткова (отляво) и главния лесничей инж. Силвия Стоилова
(отдясно)

Това се случва край село Железница, където спираме, за да видим последствията от ледолом на около 500 дка от февруари тази година, в близост до туристически обект „Куртова река“. Цялата туристическа алея е била затрупана от пречупени дървета. Принудителните сечи вече са напреднали, около 2000 м³ дървесина трябва да бъде усвоена. Изградени са пейки и съоръжения, за да се отклони туристическият поток от сечищата. На сравнителната снимка от миналата зима и тази есен ясно се вижда размерът на бедствието и извършената работа. До настъпването на зимата усвояването на дървесината трябва да приключи, предвиждат от Стопанството.
Обществената нетърпимост към дърводобива подклаждат и екологични организации – такъв е случаят в Лозенска планина, където съществуват интереси за застрояване и затова редица природозащитни организации настояват планината да бъде обособена като защитена зона. Преди време протестите са довели до спиране на планираната сеч на Стопанството за 1 година, макар че направените десетки проверки не са констатирали никакви нарушения. А именно там е най-ценната и търсена дъбова дървесина на ДГС – София. Заради непрекъснатите проверки по сигнали на граждани, които възпрепятстват работата им, много от дърводобивните фирми се отказват от предлаганите за дърводобив обекти, работят няколко местни, доказали се в коректно партньорство, които добиват и изкупуват дървесината. От Стопанството са изградили централен склад край с. Локорско за продажба на сухи дърва, а същият ще бъде организиран и в близост до кв. „Горубляне“ за снабдяване на местното население с дърва за огрев. По този начин се осигурява проследяемост на дървесината, както и добавена стойност към цената ú. Приходите от дърводобив обаче трудно се компенсират, тъй като сечите се извеждат с много по-ниска интензивност от планираното, за да не се провокира недоволство, което, от своя страна, води до изпълнение на годишния план за дърводобив до максимум 80 %.

Алтернативни приходи
С находчивост и непрестанни усилия директорът и екипът му търсят решение в приходите от други дейности. „Опитваме се да осигурим средства за дейността си чрез различни услуги, които извършваме и за които получаваме доход под формата на такси, регламентирани от ЮЗДП – Благоевград“, разказва инж. Динев. На Витоша се организират маратони, походи, събиране на билки, тържества. Много спортни клубове са се насочили към провеждането на състезания на територията на планината, защото има изградена голяма алейна мрежа. Когато тези събития включват и осъществяването на търговска дейност, организаторите са задължени да платят съответните такси, за което ДГС – София, подписва договори за сътрудничество с фирмите.



Директорът инж. Цветан Динев и
ст. лесничей инж. Камелия Цветкова
15-годишно насаждение от смърч на 5 дка
около х. “Момина скала”


„За да допълним приходите си, отдаваме площи под наем на инвеститори за различни инициативи – въжени градини, писти на ски училища. Сега хората, които извършват търговска дейност около хижите, не плащат наем, но е редно и това да се регламентира. Желанието ни е да определим трасета за управлението на АТВ-та и мотори, където те да карат срещу заплащане на такса, вместо да унищожават горските пътища, за чиято поддръжка ние влагаме значителни средства“, допълва директорът.
Друг успешен пример е залесяването с доброволци. Най-често това са група природолюбители или фирми, които организират тиймбилдинг за своите екипи, за да подкрепят екологична кауза. Желаещите се свързват със Стопанството, което им предлага договор за почвоподготовка, залесяване и отглеждане. Фиданките, предимно контейнерни, се осигуряват от разсадник „Локорско“. С общите усилия на доброволците и стопаните на гората, които провеждат инструктаж и помагат при залесяването, създадените култури имат много добро прихващане – над 80 %.
„Залесяването за много от хората се превръща в традиция. Вече се научиха, че е нужно да се грижат за насажденията и залесяванията са изключително успешни“, коментира инж. Динев. Работата и обучението на доброволците се провежда предимно през почивните дни и по тази причина се събират такси за осигуряване на квалифициран персонал по утвърден ценоразпис, публикуван на сайта на ЮЗДП – Благоевград. Преди служителите са отделяли от свободното си време безвъзмездно, но натоварването е голямо и с таксите се покриват разходите за извънреден труд, осигуряване на инструменти, залесителен материал и организационна дейност. Освен при залесявания доброволците активно помагат в почистването на горските територии, изграждането или ремонта на съоръжения на Витоша.
„По лесоустройствен план с колегите залесяваме близо 100 дка, а работата ни с доброволци допълнително повишава площта на новосъздадените култури. Съвместните инициативи с доброволците са много важни за нас – хората разбират каква е работата на горските служители и след всяка съвместна акция си тръгват удовлетворени от свършената работа“, допълва инж. Динев.

Горски дом “Ветровала” 120-годишен габър в м.
Драгалевски манастир

По маршрута, избран от домакините, посещаваме няколко обекта, залесени от доброволци. Двегодишни смърчови фиданки издигат връхчета благодарение на доброволен труд на мястото на короядно петно на площ 1 дка в близост до х. „Родина“.
Край пътя, в м. Момина скала, преди 10 години Горското стопанство залесява след санитарна сеч на короядни петна със смърч, а отглеждането е извършено от доброволци и днес расте здрава иглолистна гора.
Само за миналата година над 20 групи доброволци са залесявали на територията на Стопанството, всяка между 1 и няколко декара.
В грижата за гората от ДГС – София, смятат, че трябва да се „запали“ и младото поколение. Възможност за това е работата с деца, провеждането на обучения по горска педагогика, организирането на зелени училища. Вече двама лесовъди са обучени горски педагози, а работата им с подрастващите помага да популяризират дейността си не само сред децата, но и сред цялото общество. Поради натоварения си график рядко успяват да посетят образователни институции, но от началото на учебната година са предвидени уроци по горска педагогика в училища в Нови Искър с идеята да се помогне на децата да създадат своя собствена градинка с дарени семена и фиданки, за да се запознаят с горскодървесните видове.

Ски писта “Ветровала”

Това е и една от посоките, в които планират да се развива горският дом „Ветровала“, който е поредната ни спирка. Далеч от основния автомобилен път, сред зеленина и спокойствие, той има потенциала да се превърне в желана дестинация за туристически престой и почивка, обучения и тиймбилдинг. За тези цели в близост планират и изграждането на малка писта за шейни. Постройката е ремонтирана и поддържана в отлично състояние, извършена е оценка за енергийна ефективност и предстои инвестиция по проект за половин милион лева. И днес горският дом е приветлив и готов да приема посетители, а домакинът Теменужка Томова ще посрещне всеки с усмивка.
След кратката отбивка за чаша чай в китния двор на „Ветровала“ се отправяме към широколистна гора във фаза на старост в близост до туристически маршрут край Драгалевския манастир. 6 % от територията на Стопанството са определени за запазването на стари гори, които съхраняват биоразнообразието и осигуряват зони за комфорт на туристите, заедно с възможността да видят на живо интересни представители на витошката флора и фауна като кльофидровица, както наричат кълвача в село Железница – научаваме още нещо любопитно от домакините.
В края на делничния ден с лесовъдите на ДГС – София, разбираме колко предизвикателна, понякога изтощителна и обезсърчаваща е работата им. Колко търпение, находчивост и енергия са необходими. Но разбираме и че обичат работата си, а най-чистият заряд за това е гората.

Екип на сп. „Гора“
Юлия СЪБЧЕВА, Женя СТОИЛОВА
Снимки: Йордан ДАМЯНОВ