16
Понеделник, 27 Юни 2016 10:12
logo.jpg
Сряда, 23 Юли 2014 08:49
goranew.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 22:05
IAG.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 21:15
logo%20iag.jpg
Сряда, 11 Юли 2012 11:27
Абонамент за списание "Гора" за 2018 година
Списание
1899

Списание „Лесовъдец”, което излиза за първи път през 1899 г., е пионер на горския периодичен печат у нас. Издател е Българското горско дружество, основано на 14 октомври 1897 година. Списанието се печати в Придворната печатница „Братя Прошекови” - София, в ограничен тираж. Месечно издание е с редактор лесовъда Петър Беров. В уводната статия на първата книжка се отбелязва, че основна цел на „Лесовъдец” е : „Да сглоби и обедини разглобената сега деятелност на служащите по горското ведомство, да ги направи солидарни в разбирането на главните цели, към които се стреми горското дело в странство и у нас и в набирането на мерки за постигането им.”

Поместени са статии по въпроси на горското стопанство, които са вълнували обществеността. В първите книжки са публикувани уставът на Българското горско дружество и указът за неговото утвърждаване. След седмата книжка - през март 1900 г., списанието спира да излиза, а дружеството се саморазтуря. Същия месец, когато започва да излиза „Лесовъдец” – в края на септември 1899 г., се появява на бял свят и второто горско списание, което има доста по-дълъг и съдържателен живот – продължава да излиза до 1912 г. в тираж от 1500 книжки.

Если вас, господин капрал, посадят,-продолжал Швейк с милой "Игры на голоса в контакте"улыбкой,-в случае, если над вами учинят подобного "Музыка виктории победительницы скачать"рода несправедливость, вы не должны терять "Маджонг квест ключ"бодрости духа, и пусть они остаются при своем мнении, а вы "Скачать все песни 2012 года"при своем.

После обмена паролями мы с Бентом "Скачать драйвера на ноутбуков"а он, видимо, и был наделен полномочиями сразу перешли к делу.

Я часто "Игра злые птицы на телефон скачать"говорю, что тут в саду протекает река, а "Скачать игру бесплатно через торрент gta san andreas"в доме.

Переводчик начал говорить о том, что оружия без систем "Скачать погребенный заживо"безопасности у них нет, но Пиз резко его оборвал.

Но боюсь, "Скачать игру doodle jump на компьютер"что они больше "Скачать код давинчи"у меня не работают.

Это характеризует его как мудрого правителя.

 

„Гора" представя: Лесовъдите от Смолян

Пример за професионализъм и колегиалност

Първите седем години, в които лесовъдската колегия изгражда своите професионални отношения в регионите според Закона за горите (2011 г.), можеха да бъдат "време разделно", но станаха "време на взаимодействие". Точно това видяхме в Смолян, разговаряйки с две силни с постиженията си горски структури - Регионалната дирекция по горите и Южноцентралното държавно предприятие. За гората и природата на един край са отговорни и други държавни институции, кооперативният и частният сектор. За това разговаряхме в РИОСВ - Смолян, за това потърсихме и мнението на Сдружение "Частен лесовъд". И разбрахме на примера на професионалните им и отговорни колегиални отношения, че гората е една за всички и само така ще има бъдеще.
В последните години едно общо бедствие - мащабни природни нарушения, засегнали и увредили гората, поставиха на изпитание работата на цялата лесовъдска колегия на Смолянския регион. С удовлетворение се уверихме, че и справянето с него е общо дело. Никой действащ лесовъд не иска в практиката му да се намесват природни бедствия, които унищожават труда му, но надали има и такъв, който да не иска да се пребори с последствията от тях. Горските структури в Смолян с взаимни усилия вече създадоха практики в това отношение, които са пример за цялата лесовъдска колегия.

РДГ - Смолян, в цифри и факти

Общата площ на района на действие на РДГ - Смолян, е 248 010 ха, като от тях държавните горски територии заемат 179 362 ха, или 72.3 %, горите на МОСВ - 518 ха, или 0.2 %, недържавните гори - 68 130 ха, или 27.5 на сто. От тях общинските гори са 10 425 ха (4.2 %), горите на юридически лица - 1419 ха (0.6 %), на физическите лица - 47 561 ха (19.2 %), от които 25 139 ха са в горски кооперации. Горите върху земеделски територии са 8405 ха (3.4 %), а собственост на религиозни институции - 320 ха (0.1 %). Територията на Дирекцията съвпада с границите на Смолянска област, като обхваща 10 държавни горски стопанства и държавно ловно стопанство, поделения на ЮЦДП - Смолян, 107 ревира, управлявани от 37 горски сдружения, и голям брой имоти на физически лица с площ - предимно до 2 хектара. Средната възраст на горите е около 65 години, запасът възлиза на 60 млн. м3, а средният прираст е около 1 млн. куб. метра. Иглолистните дървесни видове заемат 73 %, широколистните - 27 %, като белият бор е 40 %, смърчът - 22 %, черният бор - 8 %, букът - 17 %, и дъбът 7 на сто.

ЮЦДП - Смолян, в цифри и факти

Южноцентралното държавно предприятие - Смолян, е регистрирано на 29 юни 2011 г., като първоначалният брой териториални поделения е 43. Понастоящем те са 35 - 28 държавни горски стопанства и 7 държавни ловни стопанства.
Предприятието стопанисва държавни горски територии в четири области - Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка и Кърджалийска.
Общата площ е 861 888 ха, като държавните горски територии заемат 718 428 ха, или 83.3 на сто. Надморската височина е между 100 м - по поречието на Марица, и 2198 м - връх Голям Перелик. Този широк диапазон съдържа богато разнообразие на различни типове месторастения, подходящи за съществуването на множество растителни и животински видове.
435 149 ха (60.6 %) от държавните горски територии попадат в режима на стопанисване по "Натура 2000". Участието на основните дървесни видове е: бял бор - 31 %, смърч - 15 %, черен бор - 9 %, дъб - 18 %, бук - 15 %.
Общият запас на горските територии - собственост на държавата, които ЮЦДП стопанисва, е 136 570 861 м3, а средногодишният прираст възлиза на 2 362 515 куб. метра. Средната възраст на горите е 64 години. ГСП/ЛУП на териториалните поделения предвиждат средногодишното ползване в размер на 1 091 024 м3, което е 46 % от годишния прираст.
Годишното залесяване е на площ 155 хектара. Посадъчният материал се произвежда в 35 горски разсадника, като 7 от тях са с национално значение.

 
Споделено: “Частен лесовъд” - връзката между държавата и частната собственост

 

Лесовъдът на частна практика или на държавна служба да бъде онова липсващо звено във връзката между държавата и частната собственост в горите? Липсата на това звено се усеща най-силно, когато някъде колата се обръща и, знайно, пътищата стават много. Докато се създадат законови условия за персонификация на правата, задълженията и отговорностите на лесовъдите - частнопрактикуващите и работещите в държавни или общински структури, трудно е да се каже кой да бъде тази пълнокръвна връзка. Твърдението, че "лесовъдът е най-важната фигура в подхода за устойчиво стопанисване на горите" трябва да се наложи не с декларация, а с практика. За това стана въпрос и на проведеното през октомври м.г. съвещание по стопанисване на частните гори в Ловеч. Наред с друго, бе казано, че предприеманите от държавата мерки за подпомагане на недържавните горски структури са недостатъчни, а частнопрактикуващите лесовъди също не помагат много новият горовладелец да се справя по-леко с управлението и стопанисването на своята собственост. Съвсем ясно се знае, че това подпомагане е просто помощ, която повечето хора добросъвестно искат да получат от някого, за да стопанисват имота си, от една страна, законосъобразно, без да се заплитат в клаузите на законите, на нови наредби, промени, окръжни, а от друга - с полза за себе си и за гората. Образно казано, на тези хора им трябва нещо като адвокат и омбудсман, взети заедно. Докато топката на отговорността в тази доста изморителна и неблагодарна роля - на съветник, на учител, на посредник в най-правилното решение за собственика, се прехвърля между държавния и частния лесовъд, самият живот роди действаща практика. Ето как стана това в Смолянско.

Стефан Беров и Руси Иванов са лесовъди с немалък трудов стаж в държавния сектор. Инж. Беров като зам.-началник на Районната дирекция на горите в Смолян е ресорен по проблемите за възстановяване на частната собственост в горите, което започва с излизането на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ноември 1997 г.) и правилника за неговото прилагане (март 1998 г.). Това бе абсолютно непознат опит за нашите гори, а и без аналог в световната практика. Което бе и една от причините процесът по възстановяването на собствеността да продължи по-дълго от някои теоретични или политически предвиждания и да обрасне с много проблеми. В първите години на промяната в горите до горските стопанства и до регионалната горска служба не секват върволици от хора. Те постоянно питат, искат и често се сърдят, когато нещата се забавят. Започва да се изработва и нова нормативна уредба за горите, а след това идва ред на промяната е. Куп други институции също имат отношение и интереси в горите. Ражда се понятието "заинтересовани страни". Започва и частната практика на първите лицензирани лесовъди. В тази динамична среда, в която лесовъдът е "назначен" от закона да бъде най-важната фигура в устойчивото стопанисване на горите, а частникът се обляга на демократичното правило, че собствеността е свещено право, се пръкват доста грешки, но, слава богу, и полезен опит. Смолянският регион става пример за добър опит във възстановяването и последвалото го стопанисване на частните гори, за което заслуга имат лесовъдите. В началото на 2001 г. във възстановените гори новите им собственици започват ползването на благата.

Преди девет години инж. Иванов и инж. Беров напускат държавната работа и започват да упражняват частна лесовъдска практика. Предишният си опит в държавната структура смятат за много ценен, а в новата си дейност никога не позволяват над лесовъдството да надделява друг интерес. И двамата са много търсени като специалисти. Още в началото задълженията им ги сблъскват с проблемите на "другата страна" - частния стопанин, горския кооператор, които, общо казано, не са наясно с правилата. А повечето от частнопрактикуващите лесовъди също се нуждаят от опит. - От разговори с колегите установихме - разказва инж. Стефан Беров, - че ни трябва едно сдружение, което да бъде представител на лесовъдите на частна практика. Знаехме, че не трябва да създаваме някаква бюрократична структура, а абсолютно доброволно сдружаване на съмишленици. Около шест месеца се подготвяхме за осъществяването на тази идея и на 17 май 2004 г. стигнахме до Учредително събрание, на което присъстват 19 лесовъди с висше и средно техническо образование - хора, които работят в кооперации, самостоятелни фирми за дърводобив и дървопреработване, в лесовъдско обслужване на общински или частни гори. Събранието прие своя устав и избра Управителния съвет с председател в мое лице, зам.-председател - инж. Руси Иванов, и член - инж. Георги Стойков. Сдружение с нестопанска цел "Частен лесовъд" е регистрирано в Окръжния съд - Смолян, на 11 ноември 2006 година.

 

 

 

-Спомням си, когато сдружението започна да работи - допълва инж. Руси Иванов, - членовете бяха толкова активни, че изписвахме по 3-4 топа хартия с предложения. А казусите за решаване, поставяни от частните горовладелци, бяха стотици. Но бързо разбрахме проблема на тези "частни случаи" - повечето хора дори не можеха да кажат точно какво искат, не знаеха към кого трябва да бъде отправен техният въпрос. Всеки виждаше "своето канче" и само един специалист можеше да оформи съответното искане, да го прати на съответното място за решаване, да проследи как се движат нещата и накрая проблемът да се реши. За себе си направих един извод: на частнопрактикуващия лесовъд това му е първата работа - да консултира и да обучава собственика.

Целите и задачите на сдружението са три - да обединява усилията за издигане на авторитета на лесовъдите на частна практика и повишаване на квалификацията им, да защитава професионалните интереси на членовете си и да подпомага собствениците и ползвателите на гори. Изминалите години показаха, че това не са само фрази от устава. Дружеството бързо стана квалифициран посредник в двустранната връзка между гилдията на частните лесовъди с държавните и местните органи, или, както полушеговито споделя инж. Иванов, "инициатор на ръчкането".

- Когато някаква ситуация се оформи в практиката - не само лоша, но и добра, ние я "конструираме" - казва инж. Иванов - и имаме вече като опит за решаване на по¬ нататъшните казуси. - Но нашето водещо правило е "Да бъде свършено, а не само описано".

- Предимството ни е, че като лесовъди с опит и стаж - продължава инж. Беров - имаме възможност да следим цялата информация, отнасяща се до стопанисването на горите, цялата нормативна база и промените в нея и своевременно да запознаваме членовете на сдружението с тях. Слабостта на държавните структури е в това, че официалната информация не достига своевременно до собствениците на гори и частнопрактикуващи лесовъди. Освен това ние работим с всички горски стопанства и РДГ, с областни и общински структури и се научихме да водим диалог, в който в крайна сметка се ражда истината.

Сдружението организира срещи с ръководството на РДГ - Смолян, по конкретно възникнал въпрос. Те са традиция още от времето, когато ръководител на дирекцията е инж. Атанас Ташев, а след пенсионирането му са продължени от инж. Асен Карабов. Предмет на дейност на сдружението са предложенията за усъвършенстване на горската нормативна уредба. Всекидневната работа сама подсказва къде се очертава повтарящ се проблем. Един от първите случаи, с които се захваща сдружението, е при въвеждането на позволителни за транспортиране на дървесина. Самата практика наложи мнението, че те няма да проработят ефективно и това мнение бе изложено пред тогавашния зам.-министър на земеделието и горите, а до премахването на документа се стигна след две години. Подобен проблем се поражда и с електронните превозни билети, при които само служителят в ДГС може да работи с апарата, който издава талона. Един от често възникващите въпроси, по които на сдружението се налага да работи, се отнася до Наредбата за оценките в горите. Лесовъдите от сдружението оформиха питане до РДГ, оттам - до ДАГ, и вече получиха тълкувания на интересуващите ги въпроси. В началото на 2009 г. излезе промяната за вида на карнет-описа и трябваше да отстояват т.нар. преходни карнет-описи, по които вече се е работило. Още един проблем, който изисква "ръчкане", за да се оформи нормативно, е статутът на пътищата, които се намират в частни имоти.

В обществената си дейност на двамата лесовъди се налага да контактуват с други институции, да се потапят в други закони и да установяват, че има много несъответствия между различните нормативи. Което за членовете на сдружението значи, че има за какво да мислят и има какво да предлагат. Дали имат проблеми с бившите си колеги от РДГ?

- Ние тръгваме да търсим решение - казва инж. Иванов, - и нямаме нагласа за конфликт, а за помощ, затова контактуваме в рамките на добрия тон. Понякога надделява нашето мнение, понякога тяхното. А предложението на инж. Беров е към цялата лесовъдска колегия: "Срещайте се по-често, колеги, не се делете на "частни" и "държавни", защото ние сме лесовъди преди всичко. Разговаряйте, защото само в културен диалог може да се реши по-бързо всеки проблем".

На членовете на сдружението не са поставяни никакви финансови параметри, ръководството също не получава заплащане, а малката сума от членския внос е за технически дейности - ксерокс, хартия. Те нямат и свой офис, но бяхме приятно изненадани, че в Смолянския регион сдружение "Частен лесовъд" е толкова познато. И ние може би малко закъсняхме да разкажем за дейността на тези "адвокати" на народа, които, без да ги кара никаква законова норма, освен професията, с която се гордеят, са поели тази роля. Но пък вие, колегите, на които опитът на сдружението е интересен и нужен, можете да ги потърсите по всяко време на адрес: Смолян, ул. "Христо Смирненски" № 2, вх. В, ап. 8. Много сериозно се отнася ръководството на сдружение "Частен лесовъд" към изработването на новия Закон за горите. Те смятат, че в работата по проектозакона задължително трябва да участва представител на частнопрактикуващи лесовъди, защото този закон се прави за хората, които ще работят, а не за хора, които ще проверяват. Инж. Стефан Беров и инж. Руси Иванов открояват няколко предложения.

- Недържавната горска собственост в Смолянския регион, която е около 24 %, има своите особености. Освен възстановените имоти в реалните им граници, историческо наследство се явяват т.нар. ревири, в които собствеността е в идеална съсобственост. Т.е. един собственик може да притежава 5, 10, 100 и т.н. дка, но това са идеални части от общата площ на ревира. Тяхното управление и стопанисване не е дефинирано и до ден днешен в Закона за горите и това създава излишни спорове и противоречия. Сега е моментът правата на такива собственици да се запишат в закона.

- В новия Закон за горите трябва да бъде дефиниран и статутът на горските кооперации и сдружения, което ще легализира равнопоставеността на различни видове собственост.

- Предложението за създаване на Камара на лесовъдите и задължително членуване в нея е недемократично.

- Ще се създадат нови противоречия в практическото изпълнение на дейността на Холдинг "Държавни гори", ако остане изискване за спазване на Закона за обществените поръчки.

- Недалновидно ще бъде решението за премахване на тарифната такса "на корен" за местното население, защото ще предизвика нови посегателства върху горите. В резултат на много разяснителна и просветителска работа сред хората в региона практически няма драстични бракониерски набези.

 

Светлана БЪНЗАРОВА

Задержка всего на полдня серьезной не является.

Очень "Скачать карты хабаровска"хорошо, сказал Морвин, нагнувшись и начав подбирать монеты.

Давай остановимся, может, "Музыка из клона скачать"полиция сделает исключение в твоем случае.

На звонки я тоже "Скачать шрека 4"не буду отвечать небольшой список "Больше чем просто игра"исключений составлю немного позже.

Нет, я думала, вы тут живете, как остальные "Моя любовь талькова скачать бесплатно"призраки из замка.

Кажется, мне понадобится глушитель на микрофон.

Моя "F1 2010 игра"рука лежала на ее бедре под юбкой.

И Люси Глиттерс "Aston dizayn скачать"в предыдущей скачке тоже.

Подо-зреваю, "Минусовка песни изгиб гитары желтой скачать"что когда переговоры закончатся, он мне понадобится.

Затем она сдернула "Антивирусную программу скачать"с кровати простыню, "Скачать нарезку приколов"завязала узлами, приладила на спинку "Игры для самсунг gt s5380d скачать бесплатно"кровати, подтащила кровать к окну и успела "Афродита валера скачать минусовку"распахнуть раму, когда из сада донесся "Кроссфаер 2 скачать"внезапный гомон.

До свидания, мистер Роулинсон, весело сказала она, "Скачать игру minecraft на psp торрент"протягивая руку.

Это одни из самых жестоких "Скачать оперу мини для телефона нокиа"террористов во всем мире.

 

Конкурс за разказ “Така си беше”. Вълча напаст.

Беше лятото на 1966 г. В ранните часове на деня телефонен звън ме откъсна от мислите по всекидневните задачи, които не бяха малко. Обади ми се някакъв ревизор, извършващ финансова ревизия на Държавно земеделско стопанство (ДЗС) - с. Раненци. Иска да му определя време за среща и да подпиша някакъв протокол. Предстоеше ми да посетя обектите в този район и се договорихме след това да се отбия в ДЗС, за да не се разкарва до Кюстендил.
В сградата на първия етаж ми се наби на очи табела с надпис "Финансовата ревизия". Почуках на вратата и влязох. Не един, а двама бяха ревизорите и след като се представих, ми предложиха да седна, подавайки ми един протокол, с чието съдържание да се запозная и да подпиша.
Накратко казано, ставаше дума, че вследствие на "вълча напаст" от стадото овце от летния лагер в Осоговската планина са изчезнали тринадесет агнета. Описано бе, че вълците прескочили оградата през нощта и задигнали агнетата, а стадото овце изплашено повалило оградата, което улеснило вълците да си вземат плячката. Накрая се мъдреха няколко подписа и се чакаше моя за "по-голяма достоверност на случая", както ми обясниха ревизиращите.
Заявих, че няма да подпиша протокола по няколко съображения. Първо, не подписвам по принцип за нещо, което не съм видял на място. Второ, в протокола липсва името и подписът поне на един от овчарите, свидетели на събитието. Трето, не ми е известно нито от това, което съм чел, нито от практиката, която имам, при нападение вълците да имат селективен подход - нападат агнетата, а не засягат овцете. Те, както и хората, да предпочитат агнешкото пред овчето месо.
- Но агнетата може да са били в отделна кошара - възрази единият.
- Затова трябва да се провери на място, но по написаното в протокола личи, че са в една кошара, а овцете, като по-предпазливи, хукнали да бягат и отнесли оградата, а вълците безпрепятствено са си взели плячката - отговорих аз и допълних, че не ги съветвам и те да приемат този протокол, без да са изяснили обстоятелствата.
Решихме да отидем на обекта и за да пътуваме по-комфортно - не ни трябват придружители. Посещавал съм овчарника много пъти, пил съм хубав айран, така че щях да ги заведа на точното място. След около час по стръмния каменист път бяхме на овчарника. Подвикнахме, подсвирнахме с колата, но нямаше никой. Овчарите със стадото и кучетата не се виждаха наблизо и решихме да огледаме района сами.
По оградата няма следи от повреди и отстраняване на такива. Овчарникът е един общ и няма отделение за агнета, както предполагаше единият от ревизорите.
В една малка стопанска постройка - навес, открихме агнешки кожи, грижливо опънати с клечки и провесени да се сушат. Броим - една, две, три ... тринадесет!
- Всичко е ясно - казаха единогласно двамата - да се връщаме. Реших да проверя степента на техния професионализъм и попитах: 
Само тези два факта ли ви направиха впечатление? Огледайте се по-внимателно.
И след като не получих отговор, добавих:
- Погледнете внимателно кожите! По тяхното състояние - едни сухи, други по-малко сухи, трети почти сурови - личи, че "вълците" не са правили една акция, а няколко, и ако не се вземат мерки, ще има и следващи нападения.
После предложих да се изкачим на връх Руен, отстоящ на 30 минути път с джипа. Оттам се открива прекрасна гледка във всички посоки. Мотивирах се, че като зам.-председател на Туристическо дружество "Осогово" изпълнявам приятното задължение да популяризирам красотите на Осоговската планина и Краище.
Останали доволни от видяното, се спуснахме бавно от върха и в подножието на пътя видяхме стадото, двамата пастири и няколко кучета. Спрях да се поздравим и разбрах, че са изненадани.
- Ние мислехме, че нашите са тръгнали да ни търсят, затова се насочихме насам, но нищо, приятно ни е, че се видяхме и с вас - каза първият пастир.
- Имало някакви ревизори в ДЗС-то, та ни предупредиха да имаме готовност за две агнета, щото вече били към края на ревизията, та затова се навъртаме по-наблизо - добави вторият пастир.
- Вие гледайте стадото да не го нападнат вълци, че те не се задоволяват с 1-2, а с много повече - казах на майтап аз.
- А, вълци тука на открито няма. И тази година се навъртат около населените места и се крият в горичките, пък и вижте тия пазачи (и посочи изплезилите езици кучета) няма да ги допуснат да помиришат, камо ли да вземат.
На въпроса им докъде сме така набързо, отговорих, че това са мои приятели и съм ги качил на връх Руен, и нито дума, че сме ги търсили на бивака и видели, каквото ни интересуваше. Пожелах на пастирите лека и спорна работа и се отправихме към с. Раненци. Двамата проверяващи поискаха да ги оставя в селото, а не в ДЗС, и това направих. Вероятно те не искаха да се знае, че сме били на обекта. Разделихме се без коментар. Това, което казаха бъбривите пастири, беше черешката на сладоледа.
Увлечен по ежедневието и многото проблеми, набързо забравих срещата с ревизорите и вероятно нямаше никак да се върна към този случай, ако няколко дена след това не бе срещата ми с бай Иван. Едър, снажен българин от Трънско, доведен от София ведно с други - екип ръководители на ДЗС - Раненци, заемащ длъжност началник на отдел "Снабдяване". Не само високият ръст и шапката гугла, която носеше и в сезон, за който не е предназначена, го правеха популярен. Той парадираше и с топлите връзки с председателя на Окръжния народен съвет - също земляк трънчанин. Славата на бай Иван се носеше и за това, че има големи връзки в службата и проблеми в снабдяването няма. Това се потвърди, когато един ден ешелонът от товарни автомобили, натоварени с елементи от демонтираната метална ограда на царския дворец в центъра на София, пристигна в двора на ДЗС-то. Бай Иван осигури и средства и за кратко време краварникът, пчеларникът и целият стопански двор бяха оградени с това, което навремето пазеше царя и придворните му. По това време движещ стимул в производството беше съревнованието. В животновъдството се надпреварваха с висок млеконадой и прираст в живо тегло на глава добитък. Шегаджиите подмятаха, че ДЗС -Раненци, ще спечели служебно съревнованията, защото техните животни са поставени в царски покои, а начинът на живот и спокойствието са предпоставка за високи добиви и това се приписваше като заслуга на бай Иван. А на него му ставаше драго, макар и да беше шега.
С бай Иван често имах служебни контакти и трънският диалект ни направи по-близки. Та сега, като срещнах бай Иван и го питах как е, той се отприщи като воденично колело и на един дъх набързо ми разказа:
- Много съм изморен. Тази седмица ми се наложи на два пъти да претърча до София, за да ощавим "ревизорчетата", оти дигнаха гири за това, що сте видели в овчарника на Руен. Докарах и началника тука, та им чете конско и омекнаха, но единият все вика "ние не сме двама, а трима". А той, ако се разприказва, пък и протоколът за вълците остана в него. Когато разбрах, че третият си ти, им рекох: "Оставете тази работа на мене. Он заради мене дума няма да обели, а вие решавайте нещата, както ви казва началството. Та затова съм при тебе сега. Да ми дадеш протокола да им го занесем и да го сцепим пред очите им и да те помоля да си траеш - все едно, че не си бил там. Дето се вика по нашенски "ни лук ял, ни лук мирисал".
- Добре, бай Иване, - прекъснах го аз - разбрах те. Ето ти протокола. Имаш късмет, че не съм го хвърлил в кошчето, а за да мълча, но и съвестта ми да бъде чиста, кажи какво решение взеха по случая.
- Е па ще ти кажа! Нали знаеш приказката "Когато яли и пили - пели. Когато плащали - плакали". Платихме си като попове, дето има една дума, а по скръндзавите може и да са си поплакали, но това им е за урок. Когато им даваш съвети за това-онова, те ми викат: "Бай Иване, не сме те викнали да ни съветваш, а да изпълняваш". Па сега - тръчи, бай Иване, да оправиш работата.
Обещах да мълча и мълчах, но случилото се се е запечатало в главата ми и когато хванах химикалката, всичко излезе наяве, като че е било съвсем скоро.
Инж. Александър АРСОВ

Он ненавидел воображаемого отца и нежно любил воображаемую мать, потому что он был высокоинтеллигентным парнем и слишком сильно стремился к полуистинным традиционным комплексам.

И наконец, мысль, впервые пришедшая мне в "Книга откровений иоанна богослова"голову лишь в конторе Дюбуа, хотя смутные подозрения не покидали меня с той самой минуты, как я получил первую фотография, встало передо мной во всей "Алекс лесли скачать книгу"очевидности.

Я сообщу вам номер, по которому вы можете произвести проверку.

Мы и так мало времени проводим вместе.

Но пусть это "Скачать песню пинк"остается тайной нашей семьи.

Лапы Продромоли растопырились, выбросив вперед острые кривые сабли когтей.

Голова "Чертежи домов и коттеджей"Деркона дернулась в его сторону, и "Кряк диабло 3 скачать"его глаза встретились со взглядом Дилвиша.

Он "Скачать игры для смартфонов нокия"отодвинул кожаную сумку и планшет с инструментами и "Новинки сборниками музыки скачать"принялся колотить по бензобаку раздвинутыми зубьями разводного ключа.

Сообщение "Игры маникюр делаем сами"этой простейшей информации, вероятно, озадачило "Скачать песни арии я свободен"эту смышленую, но недоверчивую женщину.

Это не "Котел на отработке чертеж"входит в условия нашего контракта.

На грудь спускалась "Скачать игру супер корову 2"золотая цепь с ярким голубым камнем "Скачать белые ромашки"под цвет его глаз.

Мой дядя сдал "Карта россии для навигатора навител скачать"дом с условием, что дворецкий останется и его нельзя увольнять.

 
Гора и творчество: Възпята в песните на българския народ

Народопесенното творчество на нашия народ е най-разгърнатият дял от фолклорната ни култура, който притежава неповторима специфика по форма на битуване, по начин на усвояване и предаване на традицията и по обхват на идейно-емоционалното съдържание. Чрез него се осъществява синтез между словесно-поетичния текст и мелодията, който прави творбата устойчива във времето и пространството. При прегледа на капиталните сборници и по-малки сбирки с български народни песни се вижда, че гората присъства ярко в тях, освен като неделима част от ландшафта ни (като природна даденост и като фон), а и е вградена в живота на българина и превъплътена като самостоятелен жив организъм. Прави впечатление, че тя е обрисувана с множество определения. Богатството на епитетите е много красноречиво и е достатъчно те да бъдат само цитирани в настоящето изложение. Най-много са тези определения, които очертават образа на хубавата, пролетната, зелената гора: "блажена, гора зелена", "никога празна", "никога грозна", "красна", "мила", "милна", "драга", "драчка", "сивковскана", "димна", "разговорна", "тънка", "кръстата", "цветна, "листата", "чиста", "ситна", "гъста", "весела", "света", "честа", "чоста", "чьостана", "сичка се гора лиснала" и други.

Гората, която е от различни дървета и храсти и друга растителност, също е назована точно и дава конкретна представа за тях: "габърова", "борикова", "горунова", "дрянова", "елхова", "лилякова", "киселдова", "росенова", "дафинова", "орехова", "лилянова", "лиленова", "босилковаж", "бръшлянова", "брешнелева". Образът на тъжната гора, която е такава, защото тъгува и скърби заради своите обитатели - юнаци, хайдути, войводи: "повяхнала", "посърнала", "жална", "посъхнала", "кахърна", "разплакана", "изсъхнала", "окапала", "суха", "стара", "почернена", "погрознела", "пресъхнала", "пресъхнала", "жаловна", "нажалена", "тъжовна", "рано повяхнала", "сива", "черна", "в гора шума нема".

Хайдушката гора носи името на хайдутина, който се укрива в нея - "Богданова", и е "пълна с хайдути", а митологичният образ на дивата, страшната, лошата гора я представя като "айдушка", "неверна", "темна", "тъмна", "димна", "черна", "пуста"; среща се още "болна", "русенова", "забранена", "юнашка". За отношението на народа ни към гората говорят и обръщенията, които използва в песенния си фолклор: "Горке ле, горо зелена", "Горо льо", "Горице, ситна усойко", "Горо, майко мила", "Горице ле", "Наша стара майка", "Гората - майка убава", "Горице, сестро", "Либе" и други.

В книгата "Епитети в българската народна песен" на Мариана Дабева (1939 г.) се посочват производни епитети на думата "гора": "горска дива самодива", "горски братя орли", "горски соколи", "горска яребица", "горска харамия". По-интересни са епитетите, които дават определение на гората или дърветата в нея. Цитирани са конкретни примери от източниците, които е ползвала: "буйна гора", "буйна клисура", "буйна кория", "буйна планина Рила", "висок бор", "висока гора", "високи клони", "върла Витоша", "върла планина", "голема бука", "гъста, зелена кория", "гъста кория", "димна гора", "зелена бука", "зелена гора", "зелена гора борова", "зелена гора букова", "зелена гора люлякова", "зелени гори чужди", "кръстата гора", "рилна и силна гора", "света гора", "силни гори", "стара гора зелена", "тъмна кория", "тъмна клисура", "тънка гора", "тънка гора повехнала", "хайдушка гора", "хайдушка планина", "черна гора", "честа гора", "честа гора люлякова". Има поместени и множество епитети за планината. Посочените примери красноречиво говорят за богатството на българския език и отношението на народа ни към гората, което се изразява в любов, вплетена в песенния ни фолклор и предадена чрез върховите постижения на творческия народен гений.

Нонка КРЪСТЕВА

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Край >>

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL