Новият брой



Съдържание

 

Архив 2014

 

 

Връзки

 

 

Абонамент 2014

 





logo.jpg
Сряда, 23 Юли 2014 08:49
goranew.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 22:05
IAG.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 21:15
logo%20iag.jpg
Сряда, 11 Юли 2012 11:27
Forest%20for%20people.jpg
Вторник, 26 Юни 2012 23:00
Абонамент за списание "Гора" за 2014 година
Списание

Конкурс за разказ “Така си беше”. Вълча напаст.

Беше лятото на 1966 г. В ранните часове на деня телефонен звън ме откъсна от мислите по всекидневните задачи, които не бяха малко. Обади ми се някакъв ревизор, извършващ финансова ревизия на Държавно земеделско стопанство (ДЗС) - с. Раненци. Иска да му определя време за среща и да подпиша някакъв протокол. Предстоеше ми да посетя обектите в този район и се договорихме след това да се отбия в ДЗС, за да не се разкарва до Кюстендил.
В сградата на първия етаж ми се наби на очи табела с надпис "Финансовата ревизия". Почуках на вратата и влязох. Не един, а двама бяха ревизорите и след като се представих, ми предложиха да седна, подавайки ми един протокол, с чието съдържание да се запозная и да подпиша.
Накратко казано, ставаше дума, че вследствие на "вълча напаст" от стадото овце от летния лагер в Осоговската планина са изчезнали тринадесет агнета. Описано бе, че вълците прескочили оградата през нощта и задигнали агнетата, а стадото овце изплашено повалило оградата, което улеснило вълците да си вземат плячката. Накрая се мъдреха няколко подписа и се чакаше моя за "по-голяма достоверност на случая", както ми обясниха ревизиращите.
Заявих, че няма да подпиша протокола по няколко съображения. Първо, не подписвам по принцип за нещо, което не съм видял на място. Второ, в протокола липсва името и подписът поне на един от овчарите, свидетели на събитието. Трето, не ми е известно нито от това, което съм чел, нито от практиката, която имам, при нападение вълците да имат селективен подход - нападат агнетата, а не засягат овцете. Те, както и хората, да предпочитат агнешкото пред овчето месо.
- Но агнетата може да са били в отделна кошара - възрази единият.
- Затова трябва да се провери на място, но по написаното в протокола личи, че са в една кошара, а овцете, като по-предпазливи, хукнали да бягат и отнесли оградата, а вълците безпрепятствено са си взели плячката - отговорих аз и допълних, че не ги съветвам и те да приемат този протокол, без да са изяснили обстоятелствата.
Решихме да отидем на обекта и за да пътуваме по-комфортно - не ни трябват придружители. Посещавал съм овчарника много пъти, пил съм хубав айран, така че щях да ги заведа на точното място. След около час по стръмния каменист път бяхме на овчарника. Подвикнахме, подсвирнахме с колата, но нямаше никой. Овчарите със стадото и кучетата не се виждаха наблизо и решихме да огледаме района сами.
По оградата няма следи от повреди и отстраняване на такива. Овчарникът е един общ и няма отделение за агнета, както предполагаше единият от ревизорите.
В една малка стопанска постройка - навес, открихме агнешки кожи, грижливо опънати с клечки и провесени да се сушат. Броим - една, две, три ... тринадесет!
- Всичко е ясно - казаха единогласно двамата - да се връщаме. Реших да проверя степента на техния професионализъм и попитах: 
Само тези два факта ли ви направиха впечатление? Огледайте се по-внимателно.
И след като не получих отговор, добавих:
- Погледнете внимателно кожите! По тяхното състояние - едни сухи, други по-малко сухи, трети почти сурови - личи, че "вълците" не са правили една акция, а няколко, и ако не се вземат мерки, ще има и следващи нападения.
После предложих да се изкачим на връх Руен, отстоящ на 30 минути път с джипа. Оттам се открива прекрасна гледка във всички посоки. Мотивирах се, че като зам.-председател на Туристическо дружество "Осогово" изпълнявам приятното задължение да популяризирам красотите на Осоговската планина и Краище.
Останали доволни от видяното, се спуснахме бавно от върха и в подножието на пътя видяхме стадото, двамата пастири и няколко кучета. Спрях да се поздравим и разбрах, че са изненадани.
- Ние мислехме, че нашите са тръгнали да ни търсят, затова се насочихме насам, но нищо, приятно ни е, че се видяхме и с вас - каза първият пастир.
- Имало някакви ревизори в ДЗС-то, та ни предупредиха да имаме готовност за две агнета, щото вече били към края на ревизията, та затова се навъртаме по-наблизо - добави вторият пастир.
- Вие гледайте стадото да не го нападнат вълци, че те не се задоволяват с 1-2, а с много повече - казах на майтап аз.
- А, вълци тука на открито няма. И тази година се навъртат около населените места и се крият в горичките, пък и вижте тия пазачи (и посочи изплезилите езици кучета) няма да ги допуснат да помиришат, камо ли да вземат.
На въпроса им докъде сме така набързо, отговорих, че това са мои приятели и съм ги качил на връх Руен, и нито дума, че сме ги търсили на бивака и видели, каквото ни интересуваше. Пожелах на пастирите лека и спорна работа и се отправихме към с. Раненци. Двамата проверяващи поискаха да ги оставя в селото, а не в ДЗС, и това направих. Вероятно те не искаха да се знае, че сме били на обекта. Разделихме се без коментар. Това, което казаха бъбривите пастири, беше черешката на сладоледа.
Увлечен по ежедневието и многото проблеми, набързо забравих срещата с ревизорите и вероятно нямаше никак да се върна към този случай, ако няколко дена след това не бе срещата ми с бай Иван. Едър, снажен българин от Трънско, доведен от София ведно с други - екип ръководители на ДЗС - Раненци, заемащ длъжност началник на отдел "Снабдяване". Не само високият ръст и шапката гугла, която носеше и в сезон, за който не е предназначена, го правеха популярен. Той парадираше и с топлите връзки с председателя на Окръжния народен съвет - също земляк трънчанин. Славата на бай Иван се носеше и за това, че има големи връзки в службата и проблеми в снабдяването няма. Това се потвърди, когато един ден ешелонът от товарни автомобили, натоварени с елементи от демонтираната метална ограда на царския дворец в центъра на София, пристигна в двора на ДЗС-то. Бай Иван осигури и средства и за кратко време краварникът, пчеларникът и целият стопански двор бяха оградени с това, което навремето пазеше царя и придворните му. По това време движещ стимул в производството беше съревнованието. В животновъдството се надпреварваха с висок млеконадой и прираст в живо тегло на глава добитък. Шегаджиите подмятаха, че ДЗС -Раненци, ще спечели служебно съревнованията, защото техните животни са поставени в царски покои, а начинът на живот и спокойствието са предпоставка за високи добиви и това се приписваше като заслуга на бай Иван. А на него му ставаше драго, макар и да беше шега.
С бай Иван често имах служебни контакти и трънският диалект ни направи по-близки. Та сега, като срещнах бай Иван и го питах как е, той се отприщи като воденично колело и на един дъх набързо ми разказа:
- Много съм изморен. Тази седмица ми се наложи на два пъти да претърча до София, за да ощавим "ревизорчетата", оти дигнаха гири за това, що сте видели в овчарника на Руен. Докарах и началника тука, та им чете конско и омекнаха, но единият все вика "ние не сме двама, а трима". А той, ако се разприказва, пък и протоколът за вълците остана в него. Когато разбрах, че третият си ти, им рекох: "Оставете тази работа на мене. Он заради мене дума няма да обели, а вие решавайте нещата, както ви казва началството. Та затова съм при тебе сега. Да ми дадеш протокола да им го занесем и да го сцепим пред очите им и да те помоля да си траеш - все едно, че не си бил там. Дето се вика по нашенски "ни лук ял, ни лук мирисал".
- Добре, бай Иване, - прекъснах го аз - разбрах те. Ето ти протокола. Имаш късмет, че не съм го хвърлил в кошчето, а за да мълча, но и съвестта ми да бъде чиста, кажи какво решение взеха по случая.
- Е па ще ти кажа! Нали знаеш приказката "Когато яли и пили - пели. Когато плащали - плакали". Платихме си като попове, дето има една дума, а по скръндзавите може и да са си поплакали, но това им е за урок. Когато им даваш съвети за това-онова, те ми викат: "Бай Иване, не сме те викнали да ни съветваш, а да изпълняваш". Па сега - тръчи, бай Иване, да оправиш работата.
Обещах да мълча и мълчах, но случилото се се е запечатало в главата ми и когато хванах химикалката, всичко излезе наяве, като че е било съвсем скоро.
Инж. Александър АРСОВ

Он ненавидел воображаемого отца и нежно любил воображаемую мать, потому что он был высокоинтеллигентным парнем и слишком сильно стремился к полуистинным традиционным комплексам.

И наконец, мысль, впервые пришедшая мне в "Книга откровений иоанна богослова"голову лишь в конторе Дюбуа, хотя смутные подозрения не покидали меня с той самой минуты, как я получил первую фотография, встало передо мной во всей "Алекс лесли скачать книгу"очевидности.

Я сообщу вам номер, по которому вы можете произвести проверку.

Мы и так мало времени проводим вместе.

Но пусть это "Скачать песню пинк"остается тайной нашей семьи.

Лапы Продромоли растопырились, выбросив вперед острые кривые сабли когтей.

Голова "Чертежи домов и коттеджей"Деркона дернулась в его сторону, и "Кряк диабло 3 скачать"его глаза встретились со взглядом Дилвиша.

Он "Скачать игры для смартфонов нокия"отодвинул кожаную сумку и планшет с инструментами и "Новинки сборниками музыки скачать"принялся колотить по бензобаку раздвинутыми зубьями разводного ключа.

Сообщение "Игры маникюр делаем сами"этой простейшей информации, вероятно, озадачило "Скачать песни арии я свободен"эту смышленую, но недоверчивую женщину.

Это не "Котел на отработке чертеж"входит в условия нашего контракта.

На грудь спускалась "Скачать игру супер корову 2"золотая цепь с ярким голубым камнем "Скачать белые ромашки"под цвет его глаз.

Мой дядя сдал "Карта россии для навигатора навител скачать"дом с условием, что дворецкий останется и его нельзя увольнять.

 
Гора и творчество: Възпята в песните на българския народ

Народопесенното творчество на нашия народ е най-разгърнатият дял от фолклорната ни култура, който притежава неповторима специфика по форма на битуване, по начин на усвояване и предаване на традицията и по обхват на идейно-емоционалното съдържание. Чрез него се осъществява синтез между словесно-поетичния текст и мелодията, който прави творбата устойчива във времето и пространството. При прегледа на капиталните сборници и по-малки сбирки с български народни песни се вижда, че гората присъства ярко в тях, освен като неделима част от ландшафта ни (като природна даденост и като фон), а и е вградена в живота на българина и превъплътена като самостоятелен жив организъм. Прави впечатление, че тя е обрисувана с множество определения. Богатството на епитетите е много красноречиво и е достатъчно те да бъдат само цитирани в настоящето изложение. Най-много са тези определения, които очертават образа на хубавата, пролетната, зелената гора: "блажена, гора зелена", "никога празна", "никога грозна", "красна", "мила", "милна", "драга", "драчка", "сивковскана", "димна", "разговорна", "тънка", "кръстата", "цветна, "листата", "чиста", "ситна", "гъста", "весела", "света", "честа", "чоста", "чьостана", "сичка се гора лиснала" и други.

Гората, която е от различни дървета и храсти и друга растителност, също е назована точно и дава конкретна представа за тях: "габърова", "борикова", "горунова", "дрянова", "елхова", "лилякова", "киселдова", "росенова", "дафинова", "орехова", "лилянова", "лиленова", "босилковаж", "бръшлянова", "брешнелева". Образът на тъжната гора, която е такава, защото тъгува и скърби заради своите обитатели - юнаци, хайдути, войводи: "повяхнала", "посърнала", "жална", "посъхнала", "кахърна", "разплакана", "изсъхнала", "окапала", "суха", "стара", "почернена", "погрознела", "пресъхнала", "пресъхнала", "жаловна", "нажалена", "тъжовна", "рано повяхнала", "сива", "черна", "в гора шума нема".

Хайдушката гора носи името на хайдутина, който се укрива в нея - "Богданова", и е "пълна с хайдути", а митологичният образ на дивата, страшната, лошата гора я представя като "айдушка", "неверна", "темна", "тъмна", "димна", "черна", "пуста"; среща се още "болна", "русенова", "забранена", "юнашка". За отношението на народа ни към гората говорят и обръщенията, които използва в песенния си фолклор: "Горке ле, горо зелена", "Горо льо", "Горице, ситна усойко", "Горо, майко мила", "Горице ле", "Наша стара майка", "Гората - майка убава", "Горице, сестро", "Либе" и други.

В книгата "Епитети в българската народна песен" на Мариана Дабева (1939 г.) се посочват производни епитети на думата "гора": "горска дива самодива", "горски братя орли", "горски соколи", "горска яребица", "горска харамия". По-интересни са епитетите, които дават определение на гората или дърветата в нея. Цитирани са конкретни примери от източниците, които е ползвала: "буйна гора", "буйна клисура", "буйна кория", "буйна планина Рила", "висок бор", "висока гора", "високи клони", "върла Витоша", "върла планина", "голема бука", "гъста, зелена кория", "гъста кория", "димна гора", "зелена бука", "зелена гора", "зелена гора борова", "зелена гора букова", "зелена гора люлякова", "зелени гори чужди", "кръстата гора", "рилна и силна гора", "света гора", "силни гори", "стара гора зелена", "тъмна кория", "тъмна клисура", "тънка гора", "тънка гора повехнала", "хайдушка гора", "хайдушка планина", "черна гора", "честа гора", "честа гора люлякова". Има поместени и множество епитети за планината. Посочените примери красноречиво говорят за богатството на българския език и отношението на народа ни към гората, което се изразява в любов, вплетена в песенния ни фолклор и предадена чрез върховите постижения на творческия народен гений.

Нонка КРЪСТЕВА

 
110 г. горски печат: Да живее и да умира същевременно

Излизащото от 1910 г. списание "Горски преглед" - орган на Дружеството на българските лесовъди, продължава да информира колегията за всичко, ставащо в горите. В книжка 10 на изданието от 1 декември 1914 г. намираме статията "Нашето горско стопанство в свръзка с персоналния въпрос".
Говорим за годината, в която Европа все още е пожарище, разпалено от Първата световна война, Балканският полуостров е разкъсан от редица "мирни" договори, министър-председателят е Васил Радославов - доктор по право. Кабинетът е съставен на 4 юни 1913 г., правителството е коалиционно - от представители на Либералната (към която принадлежи и д-р Радославов), Народнолибералната и Младолибералната партия. На пулса на времето е и горското издание. Защото горското дело преживява "неблагоприятни дни", разпиляват се "огромни национални богатства", а самият министър-председател в едно от ноемврийските заседания на Народното събрание казва: "С реформи, които засягат народното ни стопанство, сега не му е времето и не можем да се занимаваме".
В статията е направен подробен обзор не само на "персоналния", т.е. кадровия, въпрос, но и анализ на състоянието на горското стопанство за близо 35-годишния период от създаването на самостоятелна горска служба. Популярен вестникарски похват от това време, особено в публицистиката, е авторите на статиите да излизат под псевдоними. Така и този материал е подписан с ^аМггепс! ("приятел на гората"). Запазваме правописа от съответното време на всички статии, които предлагаме на вашето внимание.

България е популярна на Запад с своите скудоумни политици и ориенталски неуредици в политическия живот, ала има и други прояви в живота на тази страна, които биха е извоювали с право тръните на първенството в цяла Европа - това са безобразните неуредици в нейния народно-стопански живот, достигащи своя апогеи в стопанствуването на горите. Резултат от неуредиците в горското стопанство намират израз преди всичко в ежегодното ощетяване на държавната хазна с минимум 10 000 000 лева и в подготвяне едно незавидно бъдаще на народното ни стопанство. 10 000 000 лева приход в по-малко - това са огромни щети за бедна България с нейния малък бюджет и крайно напрегнато състояние на финансовите сили. ... Една от многото причини е и неуредбата на персонала по горското ведомство.

Веднага след освобождението на България се учреди и горският институт, отначало под ведомството Финансовото министерство, а в 1893 г. като особено отделение при М-вото на търговията и земеделието. Тогава (1893 г.) разполагахме с около 3 000 000 ха гори, които се повериха на един виш (бел. ред. - висш) персонал от 1 началник на отделение, 1 главен горски инспектор, 22 горски инспектори и 43 техни помощници, вербувани предимно - поради липса на специалисти - из средата на неспециалисти и недовършили.

... Неспециалистите още от самото начало компрометираха и службата, и целия институт. Непознаващи лесничейската служба и горското стопанство, те нито можеха, нито имаха авторитет да го защитят от партизански вмешателства, а още по-малко да създадат нещо в областта на това дело. ... От бездеятелността на първите ни лесовъди и от невежеството на неспециалистите между тях иде баснята за простащината на лесничея и на горската служба. ... Ако за професор по математика се назначеше някой калугер или фурнаджия, или ако се поставеше някой кундурджия да чете лекции по хармония в някоя консерватория, това би било ужасна до невъзможност сензация. В горското дело обаче не е тъй! Неспециалистите тук не са нито чудо, нито скандал; напротив за обществото те са станали нещо обикновено, а за управляващите кръгове -добре дошли и удобни служители. Удобни, защото са най-сгодният за корумпиране материал. Добре дошли, защото са удобни маши, с помощта на които управляющите кръгове и партизаните могат да вършат най-мръсните операции, без да си оцапат ръцете. Опасявайки се от уволнение или преместване, за което всеки момент е могъл да бъде намерен справедлив мотив, неспециалистите бяха готови да жертвуват не само съвестта си, но и интересите на горското дело, стига само да спасят кожата си. Те създадоха едни от най-важните условия за корумпирането на партиите и на населението и за преобръщането на народното горско стопанство в имот на управляющите партии, който се прахосваше най-безогледно от последните за печелене на избори и власт. От там и от тогава водят началото също и традиционните лесничейски кадрили. ... Официалните кръгове - при всяко негодуване в обществото и печата - даваха по някое и друго успокоително хапче, от какъвто тип са били държавният изпит през 1899 и 1904 г., даването на някоя и друга стипендия по лесовъдство и други подобни мероприятия от най-несериозен и главно неискрен характер, между които държи рекорд Законът за горите от 1904 г. Така в чл. 17, ал. 8 от този закон се казва: "За районни инспектори, лесничеи и таксатори се назначават лица, които имат више (бел. ред. - висше) или поне средно образование". Вмъкването на клаузата "или поне средно" е наистина едно умишлено престъпление срещу бъдещето на горския институт и горското стопанство.

 

... През 1912 г. горското отделение отново повдигна въпроса за държавния изпит на лесовъдите, ала не успя да го прокара. Ние се обявихме на страниците на това списание и в III годишно събрание на дружеството против този държавен изпит, защото намирахме, че се поднася в една недостатъчно обмислена форма. Ето защо не съжаляваме, че пропадна карикатурата на една хубава мярка.

Коалиционното правителство на д-р Радославов зарегистирара през 1914 г. три крупни реформи в горското ведомство: освобождаването на лесничея от административна работа, премахване на пом. лесничеите и увеличение числото на ревирите, гезр. намаление големината им. Ех, ако в тези реформи имаше поне малко искрено желание за подобрение на горското дело! Лустро и нова пепел в очите!

... Днес горското ведомство брои 138 души персонал на виша служба по горите, от които 38 (27,53 %) неспециалисти, 43 ( 31,16 %) с средно, 12 (8,70 %) с незавършено и 6 (4,35 %) с нишо (бел. ред - нисше), а само 39 (28,26 %) с више специално образование. Това са позорни резултати от една персонална политика.

... От особеностите на горското стопанство най-голямо влияние върху развитието на горското ни стопанство и на лесничейската служба са оказали:

1. Дългите турнуси и относителната екстензивност на горското стопанство. Навикнал да крачи с скокове и недоверчив към всичко, българинът се отнесе скептично към едно регулярно горско стопанство, и ето ние виждаме, че не бяха достатъчни даже 35 години, за да се разбере, че досега предвижданите разходи са недостатъчни за едно рационално интензивно стопанствуване на горите. Защо приходите от едно екстензивно горско стопанство като нашето не можаха и не могат да бъдат големи, това никой не искаше да разбере; всички констатираха само факта и хвърляха вината върху горския институт, върху лесничея. В малкия разходен бюджет на горското отделение се крие и една от причините за бездействието на лесовъда.

2.Търканията на горското стопанство с други народни стопанства. Интересите му се преплитат с тези на много от тях, особено в големи размери с тези на земледелието и скотовъдството, и се оформят в последствие в явни конфликти. В първите години от освобождението земледелието и скотовъдството бяха не само главният, но и почти единственият поминък на населението. Поради невъзможността да се ограничи горския имот още в началото и да се въведе ред в стопанствуването му и поради нежеланието на управляющите кръгове чрез едно строго законодателство да стане това, разхищаването на горите почна с бързи крачки още след освобождението. Всеки коренеше и пускаше добитъка си където му беше по-удобно. Понеже горската власт с нейните двояко вързани ръце беше безсилна да реагира на това пагубно начало на безредие, последното доби изглед на система, вследствие на което отпосле на всеки опит за реформи се гледаше като на несправедлива акция, на ограбване на насъщните нужди и отнемане на добити по давност права - на пречки за нормалното развитие на земледелието и скотовъдството. Че и на това поле борбата на малкото лесничеи- специалисти беше трудна и трябваше да се изрази в безсилие с резултат нула, е ясно. Че вината се стовари пак върху лесничея, това е факт.

3.Важността на горските продукти. Както главните ползувания от гората, така второстепенните са същевременно и първостепенни нужди за населението и разните отрасли на народното ни стопанство. ... От тук стремлението да си останат горите лесно и евтино достъпни, от тук и трудностьта за охрана на горите, на които населението свикна да гледа като на безстопанствен имот, на свой имот, на общонароден имот в най-широката смисъл на думата. Да се бориш с такива дълбоко закоренели традиции е трудно. Да не успееш в борбата, особено когато управляющите кръгове не само че не те подкрепят, но и те лишават от всички средства за борба, това не е престъпно. Ала и за неуспеха в това направление камъните се сипят пак върху главата на българския лесовъд.

 

Много по-голямо влияние върху службата на българския лесовъд и на горското стопанство, обаче, са оказали и още за дълго ще продължават да оказват специфичните условия, оная задушна атмосфера, в което нашето горско дело е имало нещастието да се развива - да живее и да умира същевременно.

Такива са преди всичко:

1. Партизанствуването с горите. Несъзнателен български гражданин - ето един удобен елемент за печелене на избори и власт, продажен даже и когато го подкупват да престъпничи против свои, макар и отвлечени интереси. Поради липса на съзнателно гражданство никоя партия у нас не може да дойде на власт, облегната на гласовете само на своите съзнателни съпартизани. Израстна нуждата да се купуват гласовете. И ето тук вече тези, които първи започнаха да късат от националния имот горите, за да печелят с него власт, трябва да бъдат признати за гениални престъпници. С произвеждането на всеки избор се наниса нова рана на нашите гори и горско стопанство: горската власт се сюспендира, всеки партизанин добива временни права на стопанин - и нека посмее само некой, па бил той и специалист, да се противопостави или само да посочи на злото! ... От всичко това произтичат две огромни щети за държавната хазна и народното стопанство: от една страна се накърнява целостьта и порядъка в стопанствуването на един милиарден национален имот, а от друга страна се убива охотата за каквато и да било ползотворна работа на персонала, който струва на държавата кръгло 200 000 лева годишно. Не би било преувеличено твърдението, че държавната хазна би се почувствувала по-малко ощетена, ако в разходния бюджет се предвиждаха по 5 000 000 лева за произвеждане на избори, отколкото като се търпи, щото печеленето им да се заплаща в натура с гори. (Следва)

Уважаеми читатели, в библиотеката към сп. "Гора" можете да намерите богат избор на стари издания с горска тематика.

 

 

 
Гост на редакцията: Никола Гигов - В родопската гора човек не може да загуби себе си

Поет, писател, изследовател на Орфей. Роден е в българско село, в пределите на Западните покрайнини, които след Ньойския мирен договор (1919 г.) са откъснати от България, и семейството му е принудено да сподели съдбата на хилядите бежанци. Живее в Смолян, в къщата която си построява сам в подножието на планината, край Смолянските езера. "Моята творческа Лунна долина" - нарича Гигов това място. За своите 72 години живот е успял толкова много, че в една кратка визитка можем да си позволим само голи цифри - автор е на 52 книги, поезия и проза, издадени у нас и в чужбина, от 60-те години, когато започва работа във в. "Родопски устрем" - Смолян, до днес има над 2600 публикации в печата, а стотици от тези статии са публикувани в чужбина. Десет години (1990 - 2000) е водещ на предаването "Непресъхващи извори" на БНТ. В Златния фонд на БНТ са и 50-те му филма за българските народни песни. Сам определя, че темата на живота му е Орфей. Книгата му "Легенда ли е Орфей?" (1992 г.) приобщава хиляди българи към каузата, че Орфей не е просто мит, а историческа личност. Е, ражда и скептици. Последователните проучвания отвеждат Никола Гигов по хилядите пътеки в Родопите и в т.нар. експедиции на аргонавтите в Колхида, в Кавказките планини, както и в още 43 страни. Открива тайните на древни езотерични знания. Запознава се с пророчицата Ванга. Никола Гигов е удостоен със 100 национални и 18 международни награди. Само през последните години Американският биографичен институт в Северна Каролина, САЩ, където Гигов от 9 октомври 2009 г. има индивидуално място в Залата на славата, го удостоява със званието "Световен мъж на годината" (2007), името му е включено в световната класация "Великите мъже на XXI в." и "Великите умове на XXI в.", а Международният биографичен център в Кембридж, Англия, който му присъжда наградата "Диамантът Да Винчи", го включва в своята класация "2000 изтъкнати интелектуалци на XXI в." Носител е на орден "Кирил и Методий -1 степен", Почетен гражданин на Смолян.

- Г-н Гигов, как се ражда вашето дългогодишно приятелство с Николай Хайтов?

- Запознахме се през 1963 г. в Девин. Хайтов събираше материали за книгата си за града и още не бе познал славата. Първите му разкази, които после издаде в книгите си "Диви разкази" и "Шумки от габър", бяха публикувани във в. "Родопски устрем" с моя подпис на завеждащ литературния отдел. Нашата среща, когато за пръв път видях тези сини проницателни очи, стана на мост, а както казват хората: "Който се запознае на мост, остава верен приятел".
Хайтов черпеше от автентични извори - събираше по 10-20 старци и слушаше разказите им за отколешни времена. Много се съобразяваше с народното мислене. Сред тези разказвачи беше и българомохамеданинът Асан Мешов от Богутевски колиби над с. Манастир - прототип на разказа на Хайтов "Сватба". Познавах повечето негови прототипи поименно и можех да сравнявам житейската правда на тези хора с художествената правда на литератора Хайтов. Тогава разбрах обичта му към родопския говор и неговото чувство за мяра при стилизацията му в литературен текст.

- Разказвал ли Ви е как е станал писател?

- Повечето хора знаят, че когато е лесничей в Радуил, през 1954 г. е несправедливо оклеветен и арестуван. Разказвал ми е, че, докато е в ареста, посочил петима свидетели, а прокурорът по делото - 17. В деня на процеса Хайтовите свидетели не се явяват и той разбира, че е сам срещу съда. Дава си обет, че всичко, което се случва с него, трябва да бъде документирано. Застава пред белите листове и описва всеки свой ден - над 1000 страници. Запазва ги в автентичния им вид, никога по-късно, след като е реабилитиран, не предатира и не променя своите размисли. Тази трагедия ражда писателя Хайтов. През 2009 г. радуилчани се "извиняват" на писателя, като откриват паметник. Аз и моята съпруга Елена Хайтова отидохме на тържеството и тогава се сетих за един друг поет от XV в. - Евлия Челеби. Осъден на смърт от султана, той е принуден да стане изгнаник. Това изгнаничество той превръща в слава, не помръкнала и до днес. 40 години обикаля света и става един от най-известните пътешественици, описали различни краища на земята. Разказват, че от Радуил Челеби отнесъл торба с шишарки на рилски бор.



- Знам, и друг път сте споделяли, че имате много награди, но само две наказания. Какви са те?

- По силата на Ньойския договор родният ми край - Западните покрайнини, е откъснат от България и извън родината остават 125 000 българи, над които се упражнява насилие и претопяване. Живяхме "свиреп живот" (описвам това в книгата със същото заглавие), а след това семейството ни бяга през границата в България, където ни очаква живот на бежанци (имам стихосбирка "Бежанци"). Това е моето първо наказание - съдбата на бежанец. А второто ме спохожда през 1956 г., по време на Унгарските събития, когато съм набеден за враг и изключен от Софийския университет. Арестуван, интерниран, Белене, Ловеч, каменоломни, подземия. Седем години са погубени в този ад и след като са ми възстановени студентските права, получавам отлична диплома. През 1991 г. съм реабилитиран от Великото народно събрание, но в печата се отказвам от обезщетения: "Не можете да ми осребрявате болката". След като прочетох досието си, написах книгата "Цербери на Ада".

- Вероятно би било неправилно да Ви помоля да разкажете накратко за Вашите изследвания за Орфей, след като това е най-голямата страст в живота и творчеството Ви, но какви са последните Ви открития?

- Дългогодишните ми изследвания опровергават научната заблуда, че траките са безписмен и безкнижен народ. Българска земя е родила първото буквено писмо в света, и то чрез Орфей. То е създадено през XIII в. пр.н.е., когато според моите проучвания е живял Орфей - владетел на голямо тракийско царство. Около връх Орфей в Родопите са открити и шест каменни плочи с древна писменост. Тези 5600 знака са азбуката на Орфей. Друга моя находка е монета от Пловдив. Тя е сечена през II в., когато се е строял Античният театър, и изобразява жена с цвете в ръка. Отгоре пише "Родопи", а отдолу "Филипополис". По изображението на тази монета аз открих реално Орфеево цвете край смолянското село Гела. Преди две години съобщих за личните ми открития, които направих в Античния театър на Пловдив. На 10-ти ред, в източния сектор на сцената, има надпис с името на Орфей. Буквите са големи над половин метър - това е протокирилска азбука. Тя е доразвита от Кирил и Методий, които създават глаголицата. - Много вълнуващо е да мислим, че сме "родилния корен на европейската култура", както казвате.
- В Рим намерих първата карта на Европа. На изток от Марица е Тракия, Странджа, Черно море. Давам етимология на четири думи, които могат да се прочетат на картата. Калиопа - майката на Орфей, Родопа - планината, където той е роден, пееща планина, Меропа - старото име на Смолянския край - велико пеещите гласове, Европа - разливът на гласовете.

- Като започнахме за песните, защо според Вас нашата земя е родила толкова много народни песни?

- 300 000 песни, само записани! Това е голяма изненада за Европа. Франция, голяма държава - 8000 песни, Германия - 50 000. Моето обяснение е, че империите се развиват "нашироко", завладяват територии. А един малък народ има един изход - да расте на вие (нависоко), т.е. духовно. Разказал съм в моята книга "Космос от мъка и песен" за песента "Излял е Дельо хайдутин", запис на която лети в космоса наред с 27 откъса от "земната" музика на станцията "Вояджър" - кой е Дельо, как е родена песента.

- А сегашното състояние на тази възвишена и красива страна?

- Живеем адски в райска страна. Но имам и поетичен контрапункт: "И в ада можеш да обичаш, ако в сърцето ти е рай." Днес българинът има ботуши от отчаяние, пояс от грижи, огърлица от данъци, ямурлук от космическа тъга, но това е човекът, който може да прероди мъката в песен. Там ни е грешката, явно, че изследваме трагичното, вторачваме се във всичките ни нашествия, а отказваме да видим върховете, които сме достигнали чрез Орфеевата цивилизация.

- Къде е мястото на духовното?

- Аз вярвам на най-малките. От майчината люлка до прогимназията децата са чисти души. Оттам нататък идва големият срив и още по-голяма трагедия - 3 млн. българи са вече извън страната. От бъчвата изтича най-хубавото вино. Да речем "бъчвата" ще остане, но къде е е съдържанието? Затова вървим из страната с Елена Хайтова и като стари будители се опитваме да върнем вярата, че сме наследници на една велика Орфеева цивилизация. Затова и създадохме Орфеевите празници, в които участват хиляди деца.

- Знаем за Вашето благоговейно отношение към гората и природата, което изразявате в своята поезия и проза. Светлик ли все още е тя за Вас?

- За повече от половин век посетих над 240 селища, пребродих много гори. И рилските гори, и горите на Добруджа, но родопската гора е обединила и вие, и шир. Кръстат стремеж - и на възбог, и на възшир. В Родопите има толкова различни гори - на един и същи баир можеш да срещнеш шест различни гори. Описвам ги и като оркестър от инструменти. Горските пътеки водят към изворите на чистотата. В родопската гора човек не може да загуби детството, близките и себе си.

Разговора води Светлана БЪНЗАРОВА

Снимка Йордан ДАМЯНОВ

 
Екосвят: Проучвания на прилепната фауна в Странджа

 

От есента на 2009 г. започна поредният етап от проучванията на прилепната фауна на територията на Природен парк "Странджа" по проекта "Проучване на прилепите и информиране на обществеността". Екипите са съставени от специалисти в областта на биологията - от Дирекцията на Природен парк "Странджа", Националния природонаучен музей, СНЦ "Зелени Балкани" от българска страна, от Университета в Киил, Университета в Бон, Информационен център "Нокталис - светът на прилепите" от германска страна, както и от Корпуса на мира - САЩ.
В началото на 2008 г. по време на 4-месечна специализация в Германия Стоян Йорданов - младши специалист в ДНИ "Странджа", разработва проект за изследване на видовия състав и важните за опазването на прилепите места на територията на Парка и печели финансирането му.

Фондация "ЕТЖОВАТ8" финансира две съвместни изследвания в Странджа. По време на тези експедиции през пролетта и есента са изследвани 8 от 70 пещери. Българо- германският екип улавя няколко хиляди прилепи, взема проби и определя 20 вида. В пещерата "Калето" могат да бъдат наблюдавани всичките пет европейски вида. През 2009 г. "ЕТЖОВАТ8" финансира продължаването на втория сезон изследвания за проучване на прилепното разнообразие чрез различни методи на терен и изграждането на шест информационни точки за туристи в селата на територията на Природен парк "Странджа".

Поради извънредното разнообразие на местообитанията, уникалните дъбови гори и пещери територията на Природен парк "Странджа" е известна като гореща точка на прилепното разнообразие в България и Европа. 26 от 33 вида прилепи, живеещи в България, вече са описани в Природен парк "Странджа". Специален акцент в европейската защита на природата са единадесет вида прилепи, обитаващи Странджа. Те са изброени в Приложение II за Флора-фауна от Директивата за хабитатите (92/43/Е\УО).
С проекта се поставя началото на системните изследвания, които имат за цел защита на прилепите в Природен парк "Странджа". Пещерите са използвани най-често от прилепите като място за любовни игри и почивка през по-голямата част от годината. През пролетта и началото на лятото активността на прилепите пред входа на пещерите е много висока и лесно могат да бъдат уловени, за да бъдат определени видовете, които обитават района. Наблюдението на дейността на прилепите в предната част на пещерите и извършеното преброяване през зимата може да даде отлична информация за значението на различните пещери в Странджа като обитания на прилепите. Новият момент е преброяването на хвъркатите бозайници с "Н§Ь1; 1гар" (система за установяване на броя индивиди в отделните пещери) - първото подобно иследване в Източна Европа.
Оказва се, че пещерата "Еленина дупка" се обитава от над 1010 прилепа - основно от вида Подковоноси, пещера "Калето" - от около 700 подковоноси, а пещера "Ярковица" - от 12 малки подковоноси.

Тези данни, заедно с видовите определяния, са основата за устойчив мониторинг и реализирането на програма за защита на важни гори и пещери и особено местообитанията на редки и застрашени видове прилепи, както и информиране на туристи и жители за значението на Природен парк "Странджа" за Европа. Всички данни от проекта ще бъдат предоставени на българската Група за изследване и защита на прилепите и "ЕТЖОВАТ8".

Флориан ГЛОЗА - РАУХ Информационен център "Нокталис", Стоян ЙОРДАНОВ координатор на проучванията в ДПП "Странджа"

 

Обмяна на опит

Шейсетте години, които ПГГС "Христо Ботев" - Велинград, навърши през май м. г., са дълъг път на изграждане, приемственост и модернизиране, утвърдили училището като най-елитното специализирано учебно заведение с традиции в подготовката на кадри за горското и ловното стопанство. Училището се гордее с добре обзаведените учебни кабинети, изцяло обновения и модернизиран дендрариум, зоокъта на гимназията и кабинета на открито.

Висока оценка за постигнатото през годините е и полученият Почетен знак на Лесотехническия университет, който се присъжда за първи път на средно училище. От тази учебна година стартира договорът за сътрудничество и обмяна на опит между нашето училище и единствената в Република Сърбия горска гимназия. През септември сръбски ученици с техни учители взеха участие в учебни практики по дендрология, ловно стопанство, геодезия, защита на гората, механизация и лесовъдство. Сръбските колеги лесовъди изказаха своето възхищение от базата на училището, методите на преподаване и особено съчетаването на теорията с практиката в реални теренни условия, те утвърдиха нашето училище като еталон за качествена лесовъдска практика в обучението на средни кадри за работа в горите.

С тези първи стъпки се слага началото на международен обмен на опит в областта на подготовката на кадри за горското и ловното стопанство. Предстои да се подпише споразумение за сътрудничество със сродни училища от Македония, Словения и Австрия. Идеята е да се заимства добрият опит в практическото обучение. През следващата учебна година ще бъде открита нова специалност "Цветарство", в която учениците ще се обучават за техник-озеленители с реализация в проектантски звена за парково и ландшафтно устройство, възможност да организират и стартират собствен бизнес в областта на озеленяването и ландшафтната архитектура.

Инж. Надежда ШАТЪРСКА - ГАНЧЕВА помощник-директор

 

 

 

 

 

Лесовъдите ветарани почетоха своите юбиляри

На 15 декември м.г. Софийското дружество на лесовъдите ветерани традиционно почете своите юбиляри на заключително за годината тържествено събрание. На снимката (отляво надясно): чл.-кор. Боян Роснев (70 г.), инж. Христо Въчовски (90 г.), ст.н.с. Здравко Василев (70 г.), инж. Костадин Мандов (85 г., който на 23 декември за съжаление напусна този свят), инж. Йончо Тодоров (85).

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Край >>

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL