16
Понеделник, 27 Юни 2016 10:12
logo.jpg
Сряда, 23 Юли 2014 08:49
goranew.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 22:05
IAG.jpg
Четвъртък, 13 Март 2014 21:15
logo%20iag.jpg
Сряда, 11 Юли 2012 11:27
Абонамент за списание "Гора" за 2018 година
Списание
1899

Списание „Лесовъдец”, което излиза за първи път през 1899 г., е пионер на горския периодичен печат у нас. Издател е Българското горско дружество, основано на 14 октомври 1897 година. Списанието се печати в Придворната печатница „Братя Прошекови” - София, в ограничен тираж. Месечно издание е с редактор лесовъда Петър Беров. В уводната статия на първата книжка се отбелязва, че основна цел на „Лесовъдец” е : „Да сглоби и обедини разглобената сега деятелност на служащите по горското ведомство, да ги направи солидарни в разбирането на главните цели, към които се стреми горското дело в странство и у нас и в набирането на мерки за постигането им.”

Поместени са статии по въпроси на горското стопанство, които са вълнували обществеността. В първите книжки са публикувани уставът на Българското горско дружество и указът за неговото утвърждаване. След седмата книжка - през март 1900 г., списанието спира да излиза, а дружеството се саморазтуря. Същия месец, когато започва да излиза „Лесовъдец” – в края на септември 1899 г., се появява на бял свят и второто горско списание, което има доста по-дълъг и съдържателен живот – продължава да излиза до 1912 г. в тираж от 1500 книжки.

Если вас, господин капрал, посадят,-продолжал Швейк с милой "Игры на голоса в контакте"улыбкой,-в случае, если над вами учинят подобного "Музыка виктории победительницы скачать"рода несправедливость, вы не должны терять "Маджонг квест ключ"бодрости духа, и пусть они остаются при своем мнении, а вы "Скачать все песни 2012 года"при своем.

После обмена паролями мы с Бентом "Скачать драйвера на ноутбуков"а он, видимо, и был наделен полномочиями сразу перешли к делу.

Я часто "Игра злые птицы на телефон скачать"говорю, что тут в саду протекает река, а "Скачать игру бесплатно через торрент gta san andreas"в доме.

Переводчик начал говорить о том, что оружия без систем "Скачать погребенный заживо"безопасности у них нет, но Пиз резко его оборвал.

Но боюсь, "Скачать игру doodle jump на компьютер"что они больше "Скачать код давинчи"у меня не работают.

Это характеризует его как мудрого правителя.

 

Седмица на гората 2018 “Децата на гората на България за бъдещето на зелена Европа”

Да бъдем горди със своя труд, защото той е посветен на бъдещето

Седмицата на гората, професионален и всенароден празник на България, открихме и тази година. За 94 път, което си е и история, и гордост, че лесовъдската колегия не само го "измисли", но и го вплете сред най-добрите традиции на страната. Първият Празник на залесяването се провежда през 1925 г. на 12 април - Благовещение. Символично е, че участници в него - ученици и учители, граждани от София, преди да потеглят да залесяват или да засяват семена в покрайнините на столицата, са благословени с водосвет от духовенството пред храм-паметника "Александър Невски". Символично е, че тазгодишната Седмица с мотото "Децата и гората на България за бъдещето на зелена Европа" бе открита с предпразнични инициативи, в които участваха малките българчета, още на 30 март, в навечерието на Цветница. Зам.-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев и областният управител на Габрово Невена Петкова, директорът на СЦДП - Габрово, инж. Цветелин Миланов и директорът на РДГ - Велико Търново, инж. Николай Николов официално дадоха началото на инициативата в парк "Маркотея". Стотици габровчета взеха участие в залесяването и научиха много за труда на лесовъда. ДГС - Севлиево, и ДГС - Габрово, ДЛС "Росица" - м. Лъгът, организираха децата от Севлиево да участват в същата инициатива.
Центърът на България - Габрово, който в този ден се превърна в горското сърце на страната, събра в зала "Възраждане" на 2 април, Велики понеделник, лесовъдската колегия и много гости за официалното откриване на Седмицата на гората (2-8 април). Вечната песен "Хубава си, моя гора", изпълнена от гласовитите певици от детския фолклорен състав "Габровче" и калоферските гайдарчета, вдигна на крака служителите на зелената емблема, въведе и техните сърца в празничната атмосфера. Всеки от тях, дали е за първи път на празника, или за 40-тия, както го посреща дългогодишният директор на РДГ - Ловеч, инж. Павли Богдански, бе развълнуван.
Организатори и домакини на церемонията са СЦДП - Габрово, Областната управа на Габрово, начело с Невена Петкова, и Кметството на града с кмет Таня Христова. Двете градоначалнички сърдечно поздравиха присъстващите с празника и им благодариха за професионализма и любовта, с която работят за българската гора.
Празникът събра ръководството на Изпълнителната агенция по горите - инж. Григор Гогов, инж. Росен Попсавов и Илиян Точев, директорите на държавните горски предприятия и техните поделения, на регионалните дирекции по горите, природните паркове, специализираните териториални звена, представители на лесовъдската наука и образование, ветерани.
В тържеството, открито от зам.-министъра Атанас Добрев с приветствено слово, участие взе и министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.
"В контекста на Българското европредседателство - каза зам.-министър Добрев - Седмицата на гората е повод да напомним, че България разполага с едни от най-добре съхранените и стопанисвани гори на континента. Зад това стои дейността на стотици служители по горите - инженери, лесовъди, лесничеи, горски инспектори и стражари - стои вашият съзидателен труд. Бъдете горди със своя труд, защото той е посветен на бъдещите поколения." (Словото публикуваме на стр. 4).
Темата за децата и гората, трайно присъстваща в тазгодишната Седмица, продължи с вълнуващото есе "Горичката", прочетено от победителката в конкурса за литературни творби Моника Ръжданова, ученичка в СОУ "Св.св. Кирил и Методий" в Габрово.
С поздравителни думи към присъстващите се обърна и доц. д-р Миглена Жиянски, директор на Института за гората - БАН. Вдъхновяващ пример за високоотговорната служба в името на гората и обществото всяка година стават носителите на отличието "Лесовъд на годината". Носител на най- високото лесовъдско отличие за 2017 г. стана инж. Веселин Найденов - старши лесничей в ДГС - Златоград (ЮЦДП - Смолян), за приноса му в овладяването на последствията от тежкото природно бедствие в горските територии на стопанството. Негови подгласници са инж. Любен Желев - главен експерт в Изпълнителната агенция по горите, инж. Марин Багаров - директор на ДГС - Борима (СЗДП - Враца) и инж. Стоян Терзиев - зам.- директор на РДГ - Бургас. Носител на приза "За цялостен лесовъдски принос" стана зам.-директорът на Северноцентралното държавно предприятие - Габрово, инж. Тодор Бонев. Специалният приз "За принос в популяризиране и повишаване на имиджа на лесовъдската професия" отиде при фоторепортера на списание "Гора" Йордан Дамянов.
В приветствието си изпълнителният директор на ИАГ инж. Григор Гогов каза: "Лесовъдската колегия е наследник на една от най-старите държавни администрации, с близо 140-годишна история. На днешния ден искам да ви уверя, че с вашия ежедневен труд вие сте достойни последователи на нашите предци. Години наред лесовъдската колегия се е справяла с предизвикателствата на времето, изискванията и нуждите на обществото. Заедно сме преодолявали трудностите и сме били горди с постиженията си. Днес очакванията към нас са много. Повишен е интересът на обществото към процесите в горите и към управлението им в световен аспект заради климатичните промени и екологичната им роля. В тази връзка е и нашата активна дейност със съседни държави - Македония, Турция и Сърбия, както и с държавите членки на ЕС, защото ни обединяват общи стратегически цели и интереси в опазването на това световно наследство. Наследство, което ще завещаем на децата ни.
Много се радвам на интереса към гората и професията на лесовъда от страна на децата, проявен в инициативите с подрастващи, чийто брой всяка година се увеличава. Това е силна мотивация за нас да предадем любовта и познанията си за гората, за да сме сигурни, че делото ни ще бъде продължено.
Искам да ви поздравя с Празника на гората, да ви благодаря за усилията, които полагате. Пожелавам ви да бъдете горди със своя труд и да работите със самочувствието на професионалисти, които стопанисват едни от най-добрите гори в Европа". Отличените с наградата на Изпълнителната агенция по горите "Служител по контрола върху дейностите по опазването на горски територии" за 2017 г. са горските инспектори: първо място - Милко Субашки - горски инспектор в РДГ - Ловеч, Ивайло Найденов - ИАГ, Васил Лъжански - РДГ - София. За проявен професионализъм в опазването на горските територии са отличени и горските инспектори Илиян Илиев и Георги Петров от РДГ - Берковица. За особени заслуги по контрола и опазването на горските територии специална награда получи инж. Павли Богдански - директор на РДГ - Ловеч.
Отличията - плакети на ИАГ и грамоти, на наградените бяха връчени от зам.-министъра Атанас Добрев, изпълнителния директор на ИАГ инж. Григор Гогов и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. Председателят на Съюза на лесовъдите в България проф. Иван Палигоров връчи на отличените "Почетен знак" на Съюза и сертификати, удостоверяващи приноса им.
Участници в тържественото откриване на Седмицата на гората засадиха дръвчета в парковото пространство пред зала "Възраждане".

 
Споделено: “Частен лесовъд” - връзката между държавата и частната собственост

 

Лесовъдът на частна практика или на държавна служба да бъде онова липсващо звено във връзката между държавата и частната собственост в горите? Липсата на това звено се усеща най-силно, когато някъде колата се обръща и, знайно, пътищата стават много. Докато се създадат законови условия за персонификация на правата, задълженията и отговорностите на лесовъдите - частнопрактикуващите и работещите в държавни или общински структури, трудно е да се каже кой да бъде тази пълнокръвна връзка. Твърдението, че "лесовъдът е най-важната фигура в подхода за устойчиво стопанисване на горите" трябва да се наложи не с декларация, а с практика. За това стана въпрос и на проведеното през октомври м.г. съвещание по стопанисване на частните гори в Ловеч. Наред с друго, бе казано, че предприеманите от държавата мерки за подпомагане на недържавните горски структури са недостатъчни, а частнопрактикуващите лесовъди също не помагат много новият горовладелец да се справя по-леко с управлението и стопанисването на своята собственост. Съвсем ясно се знае, че това подпомагане е просто помощ, която повечето хора добросъвестно искат да получат от някого, за да стопанисват имота си, от една страна, законосъобразно, без да се заплитат в клаузите на законите, на нови наредби, промени, окръжни, а от друга - с полза за себе си и за гората. Образно казано, на тези хора им трябва нещо като адвокат и омбудсман, взети заедно. Докато топката на отговорността в тази доста изморителна и неблагодарна роля - на съветник, на учител, на посредник в най-правилното решение за собственика, се прехвърля между държавния и частния лесовъд, самият живот роди действаща практика. Ето как стана това в Смолянско.

Стефан Беров и Руси Иванов са лесовъди с немалък трудов стаж в държавния сектор. Инж. Беров като зам.-началник на Районната дирекция на горите в Смолян е ресорен по проблемите за възстановяване на частната собственост в горите, което започва с излизането на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ноември 1997 г.) и правилника за неговото прилагане (март 1998 г.). Това бе абсолютно непознат опит за нашите гори, а и без аналог в световната практика. Което бе и една от причините процесът по възстановяването на собствеността да продължи по-дълго от някои теоретични или политически предвиждания и да обрасне с много проблеми. В първите години на промяната в горите до горските стопанства и до регионалната горска служба не секват върволици от хора. Те постоянно питат, искат и често се сърдят, когато нещата се забавят. Започва да се изработва и нова нормативна уредба за горите, а след това идва ред на промяната е. Куп други институции също имат отношение и интереси в горите. Ражда се понятието "заинтересовани страни". Започва и частната практика на първите лицензирани лесовъди. В тази динамична среда, в която лесовъдът е "назначен" от закона да бъде най-важната фигура в устойчивото стопанисване на горите, а частникът се обляга на демократичното правило, че собствеността е свещено право, се пръкват доста грешки, но, слава богу, и полезен опит. Смолянският регион става пример за добър опит във възстановяването и последвалото го стопанисване на частните гори, за което заслуга имат лесовъдите. В началото на 2001 г. във възстановените гори новите им собственици започват ползването на благата.

Преди девет години инж. Иванов и инж. Беров напускат държавната работа и започват да упражняват частна лесовъдска практика. Предишният си опит в държавната структура смятат за много ценен, а в новата си дейност никога не позволяват над лесовъдството да надделява друг интерес. И двамата са много търсени като специалисти. Още в началото задълженията им ги сблъскват с проблемите на "другата страна" - частния стопанин, горския кооператор, които, общо казано, не са наясно с правилата. А повечето от частнопрактикуващите лесовъди също се нуждаят от опит. - От разговори с колегите установихме - разказва инж. Стефан Беров, - че ни трябва едно сдружение, което да бъде представител на лесовъдите на частна практика. Знаехме, че не трябва да създаваме някаква бюрократична структура, а абсолютно доброволно сдружаване на съмишленици. Около шест месеца се подготвяхме за осъществяването на тази идея и на 17 май 2004 г. стигнахме до Учредително събрание, на което присъстват 19 лесовъди с висше и средно техническо образование - хора, които работят в кооперации, самостоятелни фирми за дърводобив и дървопреработване, в лесовъдско обслужване на общински или частни гори. Събранието прие своя устав и избра Управителния съвет с председател в мое лице, зам.-председател - инж. Руси Иванов, и член - инж. Георги Стойков. Сдружение с нестопанска цел "Частен лесовъд" е регистрирано в Окръжния съд - Смолян, на 11 ноември 2006 година.

 

 

 

-Спомням си, когато сдружението започна да работи - допълва инж. Руси Иванов, - членовете бяха толкова активни, че изписвахме по 3-4 топа хартия с предложения. А казусите за решаване, поставяни от частните горовладелци, бяха стотици. Но бързо разбрахме проблема на тези "частни случаи" - повечето хора дори не можеха да кажат точно какво искат, не знаеха към кого трябва да бъде отправен техният въпрос. Всеки виждаше "своето канче" и само един специалист можеше да оформи съответното искане, да го прати на съответното място за решаване, да проследи как се движат нещата и накрая проблемът да се реши. За себе си направих един извод: на частнопрактикуващия лесовъд това му е първата работа - да консултира и да обучава собственика.

Целите и задачите на сдружението са три - да обединява усилията за издигане на авторитета на лесовъдите на частна практика и повишаване на квалификацията им, да защитава професионалните интереси на членовете си и да подпомага собствениците и ползвателите на гори. Изминалите години показаха, че това не са само фрази от устава. Дружеството бързо стана квалифициран посредник в двустранната връзка между гилдията на частните лесовъди с държавните и местните органи, или, както полушеговито споделя инж. Иванов, "инициатор на ръчкането".

- Когато някаква ситуация се оформи в практиката - не само лоша, но и добра, ние я "конструираме" - казва инж. Иванов - и имаме вече като опит за решаване на по¬ нататъшните казуси. - Но нашето водещо правило е "Да бъде свършено, а не само описано".

- Предимството ни е, че като лесовъди с опит и стаж - продължава инж. Беров - имаме възможност да следим цялата информация, отнасяща се до стопанисването на горите, цялата нормативна база и промените в нея и своевременно да запознаваме членовете на сдружението с тях. Слабостта на държавните структури е в това, че официалната информация не достига своевременно до собствениците на гори и частнопрактикуващи лесовъди. Освен това ние работим с всички горски стопанства и РДГ, с областни и общински структури и се научихме да водим диалог, в който в крайна сметка се ражда истината.

Сдружението организира срещи с ръководството на РДГ - Смолян, по конкретно възникнал въпрос. Те са традиция още от времето, когато ръководител на дирекцията е инж. Атанас Ташев, а след пенсионирането му са продължени от инж. Асен Карабов. Предмет на дейност на сдружението са предложенията за усъвършенстване на горската нормативна уредба. Всекидневната работа сама подсказва къде се очертава повтарящ се проблем. Един от първите случаи, с които се захваща сдружението, е при въвеждането на позволителни за транспортиране на дървесина. Самата практика наложи мнението, че те няма да проработят ефективно и това мнение бе изложено пред тогавашния зам.-министър на земеделието и горите, а до премахването на документа се стигна след две години. Подобен проблем се поражда и с електронните превозни билети, при които само служителят в ДГС може да работи с апарата, който издава талона. Един от често възникващите въпроси, по които на сдружението се налага да работи, се отнася до Наредбата за оценките в горите. Лесовъдите от сдружението оформиха питане до РДГ, оттам - до ДАГ, и вече получиха тълкувания на интересуващите ги въпроси. В началото на 2009 г. излезе промяната за вида на карнет-описа и трябваше да отстояват т.нар. преходни карнет-описи, по които вече се е работило. Още един проблем, който изисква "ръчкане", за да се оформи нормативно, е статутът на пътищата, които се намират в частни имоти.

В обществената си дейност на двамата лесовъди се налага да контактуват с други институции, да се потапят в други закони и да установяват, че има много несъответствия между различните нормативи. Което за членовете на сдружението значи, че има за какво да мислят и има какво да предлагат. Дали имат проблеми с бившите си колеги от РДГ?

- Ние тръгваме да търсим решение - казва инж. Иванов, - и нямаме нагласа за конфликт, а за помощ, затова контактуваме в рамките на добрия тон. Понякога надделява нашето мнение, понякога тяхното. А предложението на инж. Беров е към цялата лесовъдска колегия: "Срещайте се по-често, колеги, не се делете на "частни" и "държавни", защото ние сме лесовъди преди всичко. Разговаряйте, защото само в културен диалог може да се реши по-бързо всеки проблем".

На членовете на сдружението не са поставяни никакви финансови параметри, ръководството също не получава заплащане, а малката сума от членския внос е за технически дейности - ксерокс, хартия. Те нямат и свой офис, но бяхме приятно изненадани, че в Смолянския регион сдружение "Частен лесовъд" е толкова познато. И ние може би малко закъсняхме да разкажем за дейността на тези "адвокати" на народа, които, без да ги кара никаква законова норма, освен професията, с която се гордеят, са поели тази роля. Но пък вие, колегите, на които опитът на сдружението е интересен и нужен, можете да ги потърсите по всяко време на адрес: Смолян, ул. "Христо Смирненски" № 2, вх. В, ап. 8. Много сериозно се отнася ръководството на сдружение "Частен лесовъд" към изработването на новия Закон за горите. Те смятат, че в работата по проектозакона задължително трябва да участва представител на частнопрактикуващи лесовъди, защото този закон се прави за хората, които ще работят, а не за хора, които ще проверяват. Инж. Стефан Беров и инж. Руси Иванов открояват няколко предложения.

- Недържавната горска собственост в Смолянския регион, която е около 24 %, има своите особености. Освен възстановените имоти в реалните им граници, историческо наследство се явяват т.нар. ревири, в които собствеността е в идеална съсобственост. Т.е. един собственик може да притежава 5, 10, 100 и т.н. дка, но това са идеални части от общата площ на ревира. Тяхното управление и стопанисване не е дефинирано и до ден днешен в Закона за горите и това създава излишни спорове и противоречия. Сега е моментът правата на такива собственици да се запишат в закона.

- В новия Закон за горите трябва да бъде дефиниран и статутът на горските кооперации и сдружения, което ще легализира равнопоставеността на различни видове собственост.

- Предложението за създаване на Камара на лесовъдите и задължително членуване в нея е недемократично.

- Ще се създадат нови противоречия в практическото изпълнение на дейността на Холдинг "Държавни гори", ако остане изискване за спазване на Закона за обществените поръчки.

- Недалновидно ще бъде решението за премахване на тарифната такса "на корен" за местното население, защото ще предизвика нови посегателства върху горите. В резултат на много разяснителна и просветителска работа сред хората в региона практически няма драстични бракониерски набези.

 

Светлана БЪНЗАРОВА

Задержка всего на полдня серьезной не является.

Очень "Скачать карты хабаровска"хорошо, сказал Морвин, нагнувшись и начав подбирать монеты.

Давай остановимся, может, "Музыка из клона скачать"полиция сделает исключение в твоем случае.

На звонки я тоже "Скачать шрека 4"не буду отвечать небольшой список "Больше чем просто игра"исключений составлю немного позже.

Нет, я думала, вы тут живете, как остальные "Моя любовь талькова скачать бесплатно"призраки из замка.

Кажется, мне понадобится глушитель на микрофон.

Моя "F1 2010 игра"рука лежала на ее бедре под юбкой.

И Люси Глиттерс "Aston dizayn скачать"в предыдущей скачке тоже.

Подо-зреваю, "Минусовка песни изгиб гитары желтой скачать"что когда переговоры закончатся, он мне понадобится.

Затем она сдернула "Антивирусную программу скачать"с кровати простыню, "Скачать нарезку приколов"завязала узлами, приладила на спинку "Игры для самсунг gt s5380d скачать бесплатно"кровати, подтащила кровать к окну и успела "Афродита валера скачать минусовку"распахнуть раму, когда из сада донесся "Кроссфаер 2 скачать"внезапный гомон.

До свидания, мистер Роулинсон, весело сказала она, "Скачать игру minecraft на psp торрент"протягивая руку.

Это одни из самых жестоких "Скачать оперу мини для телефона нокиа"террористов во всем мире.

 

Конкурс за разказ “Така си беше”. Вълча напаст.

Беше лятото на 1966 г. В ранните часове на деня телефонен звън ме откъсна от мислите по всекидневните задачи, които не бяха малко. Обади ми се някакъв ревизор, извършващ финансова ревизия на Държавно земеделско стопанство (ДЗС) - с. Раненци. Иска да му определя време за среща и да подпиша някакъв протокол. Предстоеше ми да посетя обектите в този район и се договорихме след това да се отбия в ДЗС, за да не се разкарва до Кюстендил.
В сградата на първия етаж ми се наби на очи табела с надпис "Финансовата ревизия". Почуках на вратата и влязох. Не един, а двама бяха ревизорите и след като се представих, ми предложиха да седна, подавайки ми един протокол, с чието съдържание да се запозная и да подпиша.
Накратко казано, ставаше дума, че вследствие на "вълча напаст" от стадото овце от летния лагер в Осоговската планина са изчезнали тринадесет агнета. Описано бе, че вълците прескочили оградата през нощта и задигнали агнетата, а стадото овце изплашено повалило оградата, което улеснило вълците да си вземат плячката. Накрая се мъдреха няколко подписа и се чакаше моя за "по-голяма достоверност на случая", както ми обясниха ревизиращите.
Заявих, че няма да подпиша протокола по няколко съображения. Първо, не подписвам по принцип за нещо, което не съм видял на място. Второ, в протокола липсва името и подписът поне на един от овчарите, свидетели на събитието. Трето, не ми е известно нито от това, което съм чел, нито от практиката, която имам, при нападение вълците да имат селективен подход - нападат агнетата, а не засягат овцете. Те, както и хората, да предпочитат агнешкото пред овчето месо.
- Но агнетата може да са били в отделна кошара - възрази единият.
- Затова трябва да се провери на място, но по написаното в протокола личи, че са в една кошара, а овцете, като по-предпазливи, хукнали да бягат и отнесли оградата, а вълците безпрепятствено са си взели плячката - отговорих аз и допълних, че не ги съветвам и те да приемат този протокол, без да са изяснили обстоятелствата.
Решихме да отидем на обекта и за да пътуваме по-комфортно - не ни трябват придружители. Посещавал съм овчарника много пъти, пил съм хубав айран, така че щях да ги заведа на точното място. След около час по стръмния каменист път бяхме на овчарника. Подвикнахме, подсвирнахме с колата, но нямаше никой. Овчарите със стадото и кучетата не се виждаха наблизо и решихме да огледаме района сами.
По оградата няма следи от повреди и отстраняване на такива. Овчарникът е един общ и няма отделение за агнета, както предполагаше единият от ревизорите.
В една малка стопанска постройка - навес, открихме агнешки кожи, грижливо опънати с клечки и провесени да се сушат. Броим - една, две, три ... тринадесет!
- Всичко е ясно - казаха единогласно двамата - да се връщаме. Реших да проверя степента на техния професионализъм и попитах: 
Само тези два факта ли ви направиха впечатление? Огледайте се по-внимателно.
И след като не получих отговор, добавих:
- Погледнете внимателно кожите! По тяхното състояние - едни сухи, други по-малко сухи, трети почти сурови - личи, че "вълците" не са правили една акция, а няколко, и ако не се вземат мерки, ще има и следващи нападения.
После предложих да се изкачим на връх Руен, отстоящ на 30 минути път с джипа. Оттам се открива прекрасна гледка във всички посоки. Мотивирах се, че като зам.-председател на Туристическо дружество "Осогово" изпълнявам приятното задължение да популяризирам красотите на Осоговската планина и Краище.
Останали доволни от видяното, се спуснахме бавно от върха и в подножието на пътя видяхме стадото, двамата пастири и няколко кучета. Спрях да се поздравим и разбрах, че са изненадани.
- Ние мислехме, че нашите са тръгнали да ни търсят, затова се насочихме насам, но нищо, приятно ни е, че се видяхме и с вас - каза първият пастир.
- Имало някакви ревизори в ДЗС-то, та ни предупредиха да имаме готовност за две агнета, щото вече били към края на ревизията, та затова се навъртаме по-наблизо - добави вторият пастир.
- Вие гледайте стадото да не го нападнат вълци, че те не се задоволяват с 1-2, а с много повече - казах на майтап аз.
- А, вълци тука на открито няма. И тази година се навъртат около населените места и се крият в горичките, пък и вижте тия пазачи (и посочи изплезилите езици кучета) няма да ги допуснат да помиришат, камо ли да вземат.
На въпроса им докъде сме така набързо, отговорих, че това са мои приятели и съм ги качил на връх Руен, и нито дума, че сме ги търсили на бивака и видели, каквото ни интересуваше. Пожелах на пастирите лека и спорна работа и се отправихме към с. Раненци. Двамата проверяващи поискаха да ги оставя в селото, а не в ДЗС, и това направих. Вероятно те не искаха да се знае, че сме били на обекта. Разделихме се без коментар. Това, което казаха бъбривите пастири, беше черешката на сладоледа.
Увлечен по ежедневието и многото проблеми, набързо забравих срещата с ревизорите и вероятно нямаше никак да се върна към този случай, ако няколко дена след това не бе срещата ми с бай Иван. Едър, снажен българин от Трънско, доведен от София ведно с други - екип ръководители на ДЗС - Раненци, заемащ длъжност началник на отдел "Снабдяване". Не само високият ръст и шапката гугла, която носеше и в сезон, за който не е предназначена, го правеха популярен. Той парадираше и с топлите връзки с председателя на Окръжния народен съвет - също земляк трънчанин. Славата на бай Иван се носеше и за това, че има големи връзки в службата и проблеми в снабдяването няма. Това се потвърди, когато един ден ешелонът от товарни автомобили, натоварени с елементи от демонтираната метална ограда на царския дворец в центъра на София, пристигна в двора на ДЗС-то. Бай Иван осигури и средства и за кратко време краварникът, пчеларникът и целият стопански двор бяха оградени с това, което навремето пазеше царя и придворните му. По това време движещ стимул в производството беше съревнованието. В животновъдството се надпреварваха с висок млеконадой и прираст в живо тегло на глава добитък. Шегаджиите подмятаха, че ДЗС -Раненци, ще спечели служебно съревнованията, защото техните животни са поставени в царски покои, а начинът на живот и спокойствието са предпоставка за високи добиви и това се приписваше като заслуга на бай Иван. А на него му ставаше драго, макар и да беше шега.
С бай Иван често имах служебни контакти и трънският диалект ни направи по-близки. Та сега, като срещнах бай Иван и го питах как е, той се отприщи като воденично колело и на един дъх набързо ми разказа:
- Много съм изморен. Тази седмица ми се наложи на два пъти да претърча до София, за да ощавим "ревизорчетата", оти дигнаха гири за това, що сте видели в овчарника на Руен. Докарах и началника тука, та им чете конско и омекнаха, но единият все вика "ние не сме двама, а трима". А той, ако се разприказва, пък и протоколът за вълците остана в него. Когато разбрах, че третият си ти, им рекох: "Оставете тази работа на мене. Он заради мене дума няма да обели, а вие решавайте нещата, както ви казва началството. Та затова съм при тебе сега. Да ми дадеш протокола да им го занесем и да го сцепим пред очите им и да те помоля да си траеш - все едно, че не си бил там. Дето се вика по нашенски "ни лук ял, ни лук мирисал".
- Добре, бай Иване, - прекъснах го аз - разбрах те. Ето ти протокола. Имаш късмет, че не съм го хвърлил в кошчето, а за да мълча, но и съвестта ми да бъде чиста, кажи какво решение взеха по случая.
- Е па ще ти кажа! Нали знаеш приказката "Когато яли и пили - пели. Когато плащали - плакали". Платихме си като попове, дето има една дума, а по скръндзавите може и да са си поплакали, но това им е за урок. Когато им даваш съвети за това-онова, те ми викат: "Бай Иване, не сме те викнали да ни съветваш, а да изпълняваш". Па сега - тръчи, бай Иване, да оправиш работата.
Обещах да мълча и мълчах, но случилото се се е запечатало в главата ми и когато хванах химикалката, всичко излезе наяве, като че е било съвсем скоро.
Инж. Александър АРСОВ

Он ненавидел воображаемого отца и нежно любил воображаемую мать, потому что он был высокоинтеллигентным парнем и слишком сильно стремился к полуистинным традиционным комплексам.

И наконец, мысль, впервые пришедшая мне в "Книга откровений иоанна богослова"голову лишь в конторе Дюбуа, хотя смутные подозрения не покидали меня с той самой минуты, как я получил первую фотография, встало передо мной во всей "Алекс лесли скачать книгу"очевидности.

Я сообщу вам номер, по которому вы можете произвести проверку.

Мы и так мало времени проводим вместе.

Но пусть это "Скачать песню пинк"остается тайной нашей семьи.

Лапы Продромоли растопырились, выбросив вперед острые кривые сабли когтей.

Голова "Чертежи домов и коттеджей"Деркона дернулась в его сторону, и "Кряк диабло 3 скачать"его глаза встретились со взглядом Дилвиша.

Он "Скачать игры для смартфонов нокия"отодвинул кожаную сумку и планшет с инструментами и "Новинки сборниками музыки скачать"принялся колотить по бензобаку раздвинутыми зубьями разводного ключа.

Сообщение "Игры маникюр делаем сами"этой простейшей информации, вероятно, озадачило "Скачать песни арии я свободен"эту смышленую, но недоверчивую женщину.

Это не "Котел на отработке чертеж"входит в условия нашего контракта.

На грудь спускалась "Скачать игру супер корову 2"золотая цепь с ярким голубым камнем "Скачать белые ромашки"под цвет его глаз.

Мой дядя сдал "Карта россии для навигатора навител скачать"дом с условием, что дворецкий останется и его нельзя увольнять.

 
Гора и творчество: Възпята в песните на българския народ

Народопесенното творчество на нашия народ е най-разгърнатият дял от фолклорната ни култура, който притежава неповторима специфика по форма на битуване, по начин на усвояване и предаване на традицията и по обхват на идейно-емоционалното съдържание. Чрез него се осъществява синтез между словесно-поетичния текст и мелодията, който прави творбата устойчива във времето и пространството. При прегледа на капиталните сборници и по-малки сбирки с български народни песни се вижда, че гората присъства ярко в тях, освен като неделима част от ландшафта ни (като природна даденост и като фон), а и е вградена в живота на българина и превъплътена като самостоятелен жив организъм. Прави впечатление, че тя е обрисувана с множество определения. Богатството на епитетите е много красноречиво и е достатъчно те да бъдат само цитирани в настоящето изложение. Най-много са тези определения, които очертават образа на хубавата, пролетната, зелената гора: "блажена, гора зелена", "никога празна", "никога грозна", "красна", "мила", "милна", "драга", "драчка", "сивковскана", "димна", "разговорна", "тънка", "кръстата", "цветна, "листата", "чиста", "ситна", "гъста", "весела", "света", "честа", "чоста", "чьостана", "сичка се гора лиснала" и други.

Гората, която е от различни дървета и храсти и друга растителност, също е назована точно и дава конкретна представа за тях: "габърова", "борикова", "горунова", "дрянова", "елхова", "лилякова", "киселдова", "росенова", "дафинова", "орехова", "лилянова", "лиленова", "босилковаж", "бръшлянова", "брешнелева". Образът на тъжната гора, която е такава, защото тъгува и скърби заради своите обитатели - юнаци, хайдути, войводи: "повяхнала", "посърнала", "жална", "посъхнала", "кахърна", "разплакана", "изсъхнала", "окапала", "суха", "стара", "почернена", "погрознела", "пресъхнала", "пресъхнала", "жаловна", "нажалена", "тъжовна", "рано повяхнала", "сива", "черна", "в гора шума нема".

Хайдушката гора носи името на хайдутина, който се укрива в нея - "Богданова", и е "пълна с хайдути", а митологичният образ на дивата, страшната, лошата гора я представя като "айдушка", "неверна", "темна", "тъмна", "димна", "черна", "пуста"; среща се още "болна", "русенова", "забранена", "юнашка". За отношението на народа ни към гората говорят и обръщенията, които използва в песенния си фолклор: "Горке ле, горо зелена", "Горо льо", "Горице, ситна усойко", "Горо, майко мила", "Горице ле", "Наша стара майка", "Гората - майка убава", "Горице, сестро", "Либе" и други.

В книгата "Епитети в българската народна песен" на Мариана Дабева (1939 г.) се посочват производни епитети на думата "гора": "горска дива самодива", "горски братя орли", "горски соколи", "горска яребица", "горска харамия". По-интересни са епитетите, които дават определение на гората или дърветата в нея. Цитирани са конкретни примери от източниците, които е ползвала: "буйна гора", "буйна клисура", "буйна кория", "буйна планина Рила", "висок бор", "висока гора", "високи клони", "върла Витоша", "върла планина", "голема бука", "гъста, зелена кория", "гъста кория", "димна гора", "зелена бука", "зелена гора", "зелена гора борова", "зелена гора букова", "зелена гора люлякова", "зелени гори чужди", "кръстата гора", "рилна и силна гора", "света гора", "силни гори", "стара гора зелена", "тъмна кория", "тъмна клисура", "тънка гора", "тънка гора повехнала", "хайдушка гора", "хайдушка планина", "черна гора", "честа гора", "честа гора люлякова". Има поместени и множество епитети за планината. Посочените примери красноречиво говорят за богатството на българския език и отношението на народа ни към гората, което се изразява в любов, вплетена в песенния ни фолклор и предадена чрез върховите постижения на творческия народен гений.

Нонка КРЪСТЕВА

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Край >>

JPAGE_CURRENT_OF_TOTAL