Позиция: Бъдещето на природните паркове в България и техните администрации
Начало на статията
Позиция: Бъдещето на природните паркове в България и техните администрации
Page 2
Всички страници

Инж. Тома БЕЛЕВ - директор на ДГШ "Витоша", председател на Асоциацията на парковете в България

През последната година много се говори за бъдещето на природните паркове и техните администрации. Това е следствие както на професионалните дискусии, свързани с подготовката на новия Закон за горите, така и на разнопосочните действия на кметовете на Сливен, Царево и Малко Търново и някои печално известни бизнесмени и администратори, насочени към закриване на природни паркове, персонални смени в техните дирекции, превръщане на държавните гори и администрации в общински.

За мен като професионалист решението трябва да е основано не само на нормативната основа, създадена след приемане на последната конституция, но и на оценката, която дава българското общество за парковете и техните администрации. Това решение трябва да отговаря на настоящето, но най-вече - на предизвикателствата, които ще постави развитието на системата от защитени територии в следващите 20 години.

Днес в България има 11 природни парка, заемащи 275 000 ха, или 45 % от площта на всички защитени територии. Така те са категорията "защитена територия" с най-голям дял от общата площ, следвани от националните паркове и защитените местности. Две трети от площта на природните паркове (215 000 ха) са земи и гори от горския фонд. "Средният" природен парк е преобладаващо зает от гори и земи горски фонд -държавна собственост. Трябва да отбележим, че има природни паркове, в които площта на горските земи е по-малка от земеделските земи (1111 "Персина") и такива с преобладаваща недържавна собственост (1111 "Рилски манастир"). В землищата на населените места, които изцяло или частично попадат в границите на природните паркове, живее 1/3 от населението - над 2 500 000 души, включително и най-големите градове - София, Варна, Перник, Габрово, Враца, Сливен, Шумен. Границите на парковете са определени по еколого-биогеографски и популационни принципи и не следват административно-териториалното деление. Повечето от парковете включват територии от две и повече общини и административни области.

След летния морски туризъм природните паркове са втората по големина туристическа дестинация - над 5 млн. човекодни посещения годишно. Природните паркове "Витоша" - София, и "Рилски манастир" - гр. Рила, са сред десетте най-посещавани туристически обекта в България. Всички природни паркове са част от Европейската екологична мрежа "Натура 2000" и опазват значимо в световен и европейски мащаб природно и културно наследство.
Изпълнителната агенция по горите, на основание Закона за защитените територии и Закона за горите, поддържа дирекции на природните паркове (ДПП) с основна задача -прилагане на плановете им за управление. Тази задача се допълва от отговорности, свързани с опазване на защитените територии и видове, устойчиво управление на природните ресурси, постигане на целите на защитените зони от "Натура 2000", и контрол по реда на законите за защитените територии, за горите, за лова и опазването на дивеча, за биологичното разнообразие, за лечебните растения и други подзаконови нормативни, общи и индивидуални административни актове. /1,1 III имат смесени източници на финансиране - при 2 млн. лв. разходи от републиканския бюджет, за следващата 2010 г. те са привлекли допълнително над 5 млн. лв. от външни източници. Някои от дирекциите на природните паркове имат впечатляващ за държавна администрация бюджет - над 2/3 от средствата са от източници извън държавния бюджет.
В рамките на национално представително социологическо проучване, извършено от ЕСТАТ (частна, независима агенция за маркетингови, бизнес, социални и политически изследвания), през август 2009 г. за нуждите на проекта по програмата ОПАК "Публично-частните партньорства в услуга на природата и хората" бяха зададени редица въпроси, свързани с бъдещето на природните паркове и оценката на техните администрации. Най-значимите изводи от това проучване са: зПриродните паркове са най-познатите защитени територии у нас. 9 от 15 най-известни защитени територии са природни паркове.


 

За периода 2004-2009 г. 63 % от пълнолетното население на страната са посетили поне един природен парк.

Над 90 % от гражданите подкрепят увеличаването на площта на защитените територии в страната, като 60 % са на мнение, че това увеличаване трябва да бъде два и повече пъти.

Средните оценки за състоянието на природните паркове варира между "добър 3.5" и "добър 4". Най-ниски оценки се дават за неприспособеността към нуждите на хора в неравностойно положение, състоянието на асфалтираните пътища и поддръжката на информационната мрежа (маркировки, табели, информационен център).

Най-сериозните проблеми в парковете са свързани с чистотата, местата за отдих и маркировката. На въпроса "Какво бихте променили в парка, който посещавате най-често?" отговорите включват: чистотата (46.0 %); повече указателни табели, маркировки (11.6 %); модернизация на хижите и местата за отдих (11.0 %); да не се застроява (10.4 %); повече пътеки и пътища (7.8 %); повече пейки, беседки и масички (6.7 %); наличие на контролиращи служители (6.2 %).

Държавните дирекции на парковете изпреварват най-малко два пъти всички останали алтернативи (общини, фирми или НПО) по доверие за ефективно използване на средствата за поддръжката на природните паркове.

Доверието към държавните дирекции на природните паркове е изразено ясно и като източник за информация при потенциални конфликти. На този въпрос респондентите декларират най-голямо ефективно доверие на неправителствените организации (44 %) и ДПП (24 %), следвани от РИОСВ (20 %), ДГС и ДЦС (17 %), РДГ (14 %), общините (13 %), ясно изразено е и недоверието към частните фирми (минус 36 %). На въпроса "Кой най-ефективно би управлявал финансовите средства за поддръжка на природния парк?" процентите на националната извадка се разпределят така: 38.2 % -държавата чрез парковата администрация; 13.7 % - държавата в партньорство с неправителствени организации; 5.7 % - държавата в партньорство с частни фирми; 16.9 % - общините в населените места, прилежащи към природните паркове; 7.8 % -екологични неправителствени организации; 2.7 % - частни фирми; 0.5 % - друг; 14.4 % -не знам. В рамките на работно съвещание на всички паркови администрации бе направена втората Бърза оценка на ефективността на управление на защитените територии (КАРРАМ), която потвърди изводите от първата, проведена преди 5 години. Обобщението на тази оценка е, че администрациите са гъвкави, с висок капацитет и работят ефективно при силна конкуренция и недостатъчно финансиране. В рамките на съвещанието бе направен и анализ на изпълнението на публичните функции -ангажимент на изпълнителната власт. От него стана ясно, че чрез дирекциите на природните паркове горската администрация изпълнява конституционно посочените публични функции на държавата като поддържане на разнообразието на живата природа, разумно използване на природните богатства, предоставяне на информация на гражданите, подпомагане на възпитанието на децата и на туризма. Парковите администрации изпълняват и редица публични функции по прилагане на законите за защитените територии и за биологичното разнообразие.

Опирайки се на данните и анализите, които посочихме, можем да направим и следните изводи:
- Природните паркове са ключова част от системата на защитените територии и зони в България.

- Площта и броят на природните паркове ще се повишават в бъдеще като най-подкрепяна от обществото форма на защита на природата.

- Природните паркове ще имат свои администрации. Сегашните администрации към ИАГ имат висока обществена подкрепа и доверие.

- Дирекциите на природните паркове имат гъвкава и оперативна структура и изграден административен и експертен капацитет с висок коефициент на полезно действие.

- Чрез ДГШ горското ведомство изпълнява конституционно и законово обусловени публични функции и задължения на държавата за опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие в природните паркове и съответстващите им защитени зони.

- Чрез дейността на ДГШ горското ведомство предоставя на обществото част от ключовите екосистемни услуги и има възможността да привлича външно финансиране за поддържане на тези услуги.

- И занапред изпълнението на публичните държавни функции в природните паркове ще е комбинация от контролни и финансиращи дейности.

- Обществото очаква от парковите администрации: повече публични услуги в областите на контрол върху управлението на отпадъците, отпадните води и шума, почистване на територии около туристическите маршрути; управление на застроени имоти - държавна собственост, предназначени за обслужване на посетителите, "Рейнджърска служба"; контрол върху незаконното строителство и движението на МПС в парковете; възлагане на поддържащи и възстановителни мероприятия в горските и тревните екосистеми - държавна собственост.

Паркове и държавни паркови администрации ще има и в бъдеще и техният брой ще се увеличава. Въпросът е дали в новия Закон за горите ще се намери формата за съхраняване и увеличаване на създаденото до момента доверие към горската администрация и осигуряване на развитието на функциите на ДНИ в отговор на очакванията на обществото.