www.gorabg-magazine.info
www.gorabg-magazine.info
Наука, образование
В края на 50-те години на ХХ век се търсят пътища за изравняване на дървесния баланс на страните в умерения климат. Поставя се въпросът за използване на ценните? биологични възможности на тополите за създаване на интензивно тополово стопанство на научни основи.
На 18.09.1958 г. с Решение на тогавашното Министерство на земеделието и горите е създаден популетум в района на Свищов. През май 1959 г. в Свищов се открива Опитна станция по тополите към Института за гората при БАН със завеждащ базата н.с. инж. Цвета Найденова. Същата година в базата е назначен инж. Венцеслав Факиров като завеждащ популетум. От 01.09.1959 г. инж. Факиров е назначен за научен сътрудник по тополите към базата, а от 1960 г. е и завеждащ базата. През август 1962 г. в базата постъпва и н.с. инж. Цанко Цанов, на който е възложено разработването на въпросите на върбовото стопанство.
От 01.01.1963 г. с Постановление на МС Опитната станция по тополите прераства в Опитна станция за бързорастящи горскодървесни видове. Станцията се създава по аналог и е организирана по образец на световноизвестни институти по тополите в Казале Монферато, Италия, и Нови Сад, Югославия.
За нейни основоположници с основание се смятат акад. Борис Стефанов, акад. Петко Петков, акад. Мако Даков, проф. Боян Захариев, проф. Атанас Ганчев, проф. Марин Маринов, инж. Боньо Петков, инж. Добри Добрев и други. От създаването си до днес тук са работили: ст.н.с. I ст. д.с.н. Цвета Найденова ­ първи ръководител на станцията (завеждащ база). Впоследствие работи в Института за гората при БАН ­?София; ст.н.с. I ст. д.с.н. Венцеслав Факиров ­ завеждащ база и директор на станцията. Впоследствие работи в ИГ при БАН; ст.н.с. I ст. д.с.н. Цанко Цанов ­ работи в станцията от 1962 до 2001 г., като е неин директор от 1977 до 2001 г.; ст.н.с. II ст. д-р Христо Димитров ­ от 1968 до 1977 г. като директор; ст.н.с. II ст. д-р Деню Денев ­ работи в станцията от 1963 до 1978 г. и от 1980 до 1983 г.; проф. д.с.н. Димитър Коларов ­ от 1968 до 1978 г. Ректор на ЛТУ от 1993 до 2003 г.; ст.н.с. II ст. д-р Янчо Найденов ­ в станцията е от 1971 до 1991 г. Сега е директор на ЛЗС ­ София; н.с. I ст. д-р Петър Калчев ­ от 1973 до 1985 г.; ст.н.с. II ст. д-р Костадин Брощилов ­ от 1974 до 1986 г. Понастоящем е директор на ОСДГ ­ Бургас; ст.н.с. II ст. д-р Кънчо Калмуков ­ работи в станцията от 1978 г.; ст.н.с. II ст. д-р Мария Брощилова ­ от 1976 до 1987 г. Сега работи в ОСДГ ­ Бургас; н.с. I ст. Мирослав Якимов ­ работи в станцията от 1979 г., сега е неин директор; инж. Илия Бенчев ­ от 1984 до 1996 г. Сега е помощник-ректор на ЛТУ ­ София; доц. Соня Бенчева ­ в станцията е от 1984 до 1996 г. Понастоящем работи в ЛТУ ­ София; ст.н.с. II ст. д-р Георги Ц. Георгиев ­ от 1986 до 1989 г. Понастоящем е в ИГ при БАН ­ София; ст.н.с. II ст. д-р Екатерина Алек-сандрова ­ в станцията е от 1988г.; н.с. II ст. Илка Йоновска ­ от 1998 година.
Основните направления в досегашната научно-изследователска и приложна дейност на станцията са:
oразработване на генетикоселекционните, технологичните, екологичните, физиологичните, фитосанитарните и икономическите основи на интензивните горски култури;
o оптимизиране на състава, лесовъдските и таксономичните режими по Дунавското поречие и работа с ценни дървесни видове в долния лесорастителен пояс;
o съхраняване на биологичното разнообразие и генетичните ресурси;
o екологосъобразно възпроизводство на околната среда;
o многофунционално използване при балансиране на екологичните и икономическите изисквания;
o агролесовъдство, разсадниково производство, плантажни култури

Постиженията и приносите на станцията са значителни и са признати както в България, така и в чужбина:

o Разработване на методи за стопанисване на естествените тополови гори;
o Резултати, ефект и препоръки за по-нататъшно стопанисване на полезащитни горски пояси в Добруджа и преценка на целесъобразността от създаването им в други части на страната (бившите Плевенски, Великотърновски, Врачански, Сливенски, Ямболски и Старозагорски окръзи);
o Установяване на биологическите и стопански качества на тополите и опрделяне на най-подходящи месторастения и клонове за създаване на по-продуктивни насаждения от тополи и дървовидни върби;
oОптимални физиологични показатели ­ бруто и нето асимилация, интензивност на осветление, почвена влага, транспирация, влаги на увяхване и загиване, листна площ, като показател за отгледни сечи, торене и напояване;
oПодбор на тополови клонове и селекция на тополи от секцията "Леуце";
oСъздаване на маточник в Пазарджик;
oНискотурнусово стопанство;
oМеханизиране на работните операции;
oОтбор на размножителен материал от бяла и сива топола, селекция на хибридни тополи;
oЕкспериментален мутагенез (химични и радиационни въздействия);
oИзползване на физиологобиохимичните особености, формиращи продуктивността при различни месторастения за преодоляване монокултурното отглеждане със смесени култури от иглолистни и широколистни видове при нискотурносови стопанства;
o Установяване на оптималната територия за рекреационна защита ­ водоохранни гори, резервати, защитени територии и др. по Дунавското поречие;
o Установяване на 8 нови клона тополи и върби с 30 % по-висока продуктивност съответно от Р.I-214 и от естествените върбови насаждения;
o Технология за производство на фиданки със закрита коренова система (в полиетиленови торбички) от иглолистни видове;
o Лесоразвъдни проучвания върху сребролистната липа в Североизточна България;
o Разработване на научните основи за създаване на високопродуктивни култури от бързорастящи горско-дървесни видове за ускорено производство на дървесина (плантации за енергийни, фуражни и технически цели от топола, липа, акация, ясен, явор,чинар, черен бор, кедър);
oЗавършване на мултипликационното размножаване с автентичен материал от резници за залесяване (маточници от тополи и от акация и сортоизпитвателни опити при различни месторастения и възраст);
oИнтегрирани мерки за борба с болести и вредители в разсадниците;
o Селекция и разработване на нова структура на клоновия набор от тополи, върби, бяла акация и бряст, особено с клонове за дълбоко засаждане и за по-голяма надморска височина и предаване в Тополово стопанство ­ Пазарджик, на тополи от клоновете Агате Ф, Онда, С-1-3, ННДВ, А-194, I-45/56, Луиза Аванзо и върби Р-202, Р-204, Си 2/61 и В-40; създаване на маточници за то-полови пръти за дълбоко засаждане вс. Гулянци (ДЛ ­ Никопол) и с. Ценово (ДЛ ­ Бяла);
o Разработване на технологии за ускорено производство на дървесина (късотурнусово) от тополи, върби и други горскодървесни видове; за създаване на семепроизводни и за цвят градини от сребролистна липа и бяла акация; за сортоизпитвателни опити от азотфиксиращи и неазотфиксиращи видове;
oИзползване на физиологобиохимичните показатели като чувствителност, реакции за разработване на тестове за ранна диагностика за подпомагане на превантивни иоздравителни мероприятия при стресови ситуации;
oПроучвания върху издънковопроизводителната способност на бялата акация в зависимост от гъстотата;
o Базови данни за организиране на мониторинг и опазване и възпроизводство на заливните горски екосистеми по Дунавското поречие с използване на поликлонални тополови култури;
o Научни основи за организиране на агролесовъдските дейности като средство за по-ефективно и рационално използване на ресурсите на средата. През последните 10 години станцията е била организатор, съорганизатор или е представяла основния доклад на национални изяви: Национално съвещание по тополите ­Свищов, 1996; Съвещание в Тополовото стопанство ­ Пазарджик, по въпросите на залесявания с тополи и върби, 2001; Национално съвещание по полезащитните пояси ­ Добрич, 2002; Национално съвещание по стопанисване на издънковите дъбовигори ­ Бургас, 2002; Кръгла маса по агролесовъдство ­ Свищов, 2002; Национално съвещание за кедъра ­ Стара Загора, 2003; Първа национална конференция по агролесовъдство ­ Велико Търново, 2003; Национално съвещание по заливните гори ­ Старо Оряхово, 2003; Национално съвещание за състоянието и насоките за развитие на тополовото и върбовото стопанство ­ Свищов, 2004. Научните работници от станцията имат редица конкретни предложения и внедрени разработки:
oУтвърждаване за внедряване на резултатите от проучванията по отгледните сечи в тополовите култури;
oНова класификация на тополовите и върбовите месторастения по Дунавското поречие;
oТорене, напояване, нов? начин за премахване на пънове в тополовите култури;
oМетод за вегетативното размножаване на тополите от секция " Леуце" (трепетлика и сиви тополи за планински и предпланински райони). Отглеждане, селекция и нови форми на бяла топола;
o Райониране на тополовите клонове в страната;
o Определяне на процентното съотношение между тополовите клонове, произведенив България (и новоинтродуцираните);
o Метод за картиране на заливните земи и месторастения по Дунавското поречие (според положението им към средното ниво);
oСъздаване на сортоизпитвателни участъци за тополи и върби в страната (9 климатични района, 15 типа месторастения);
oМетод за внедряване семенни фиданки от бяла топола;
oМетод за отглеждане на върбови плантации по Дунавското поречие;
oПрактическа работа с тополи и върби в България (масивни залесявания, технологични схеми, почвоподготовка, отгледни сечи, техника, торене и напояване ­ видове, дати, дози, внасяне);
oВнедряване на италианска машина за раз-дробяване на пънове "Ротор Левачепи";
oРазработени "Обемни, сбегови и сортимен-тни таблици за бели върби и бяла акация";
oПромишлени култури от нови клонове дървовидни върби ­ Bg-2/64;
oСъздаване на интензивни култури от новоинтродуцирани клонове тополи и върби при определени гъстоти за широко ­ и теснокоронни видове с диагонално прореждане младо и средно-възрастните чрез пролетнолятно кастрене и сортови опити с леторасли, стъбла и коренови резници;
oПрограма за внедряване на смесени култури от смърч и ела с техни предкултури широколистни видове ­ балзамични тополи, трепетлика, бреза;
oВнедряване в практиката на нов клон кошничарска върба, на базата на ракитата;
o Метод за вегетативно размножаване на бяла акация;
oМетод за стопанисване на естествени липови насаждения за събиране цветове (многоцъфтящи дървета) и семена (само с разрешение) чрез изрязване на дърветата на определена височина;
oБиотехнология за разлагане на тополови пънове с ядивна гъба Psearotus ostreatis (кладница) върху незаливни месторастения;
oТехнология за борба с ръждата от Melampsora sp. по тополите и върбите във вкоренилища, маточници и млади култури;
oТеоретични основи за създаване на културите за производство на биомаса;
oИнтродуцирани видове и разновидности за нашата страна, подходящи за интензивни култури (производ-ство на резници, тестиране на болести);
oИдеен проект за укрепване на брега на Дунав, от устието на р. Тимок до Силистра,с биологични мероприятия (засаждане на тополи, върби, аморфа и др. храсти), внедряване на нови клонове тополи ­ Агате Ф, Онда, С-1-3, С-6-20, ННДВ, и върби ­ Р-202, Р-204, Р-201, Си-2/61, В-40;
o Технологии за ускоряване на производството на биомаса от тополи и други бързорастящи видове при късо-турносово стопанисване;
o Технология за създаване на семепроизводни градини от акация и стопанисването им;
o Технология за създаване на смесени култури на база установяване на тяхната съвместимост;
o Разработване на биотехнологии за повишаване на продуктивността и възстановяване на нарушени месторастения със създаване на смесени култури от азот-фиксиращи и други бързорастящи горскодървесни видове и за подобряване на екоприспособимостта на основни видове към месторастения с определени изисквания;
oУчастие при разработването на нормативни документи ­ Закон за горите, Правилник за прилагане Закона за горите, наредби, инструкции, справочници и други;
oРазработване на национални доклади за сесиите на Международната комисия по тополите и участие в Националната комисия по тополите.

Активно е участието на представители на станцията в различни международни срещи, конференции и събития, свързани с проблемите на тополовото стопанство ­в Унгария, Германия, Полша, Китай, Турция, Ав-стрия, Испания, Мароко, Швеция, САЩ и други държави. През 45-годишното съществуване на станцията към нея е проявяван значителен интерес от чуждестранни делегации и специалисти. Станцията е посещавана за обмяна на опит от делегации от САЩ, Финландия, Ки-тай, Унгария, Франция, Чехия, Словакия, Белгия, Румъния, Куба, Русия, Полша, КНР. Гостували са и голям брой научни работници от чужбина ­ проф. Каната и проф. Челерино от Италия, проф. Маркович, проф. Херб-ка и проф. Гузина от Югославия, проф. Холупа и проф. Редей от Унгария, проф. Бишард от Великобритания и други. Признанията, които е получила станцията през годините на своето съществуване, също са показателни за нейния нарастващ авторитет както у нас, така и в чужбина. Тя има и официална регистрация във ФАО като научно учреждение и е вписана в световния класи-фикатор (FAO, Forestry paper № 109, р. 27).

БРОЙ  8/2004 г.



45 години Опитна станция за бързорастящи
горскодървесни видове ­ Свищов
Лидер в научно- експерименталната
и приложната дейност