През 1970 г. към ЮНЕСКО бе създадена световна мрежа от биосферни резервати с цел изпълнение на научни изследвания на природата "Човек и биосфера" - МАВ. В основни линии функциите, които трябва да изпълняват биосферните резервати, се свеждат до следното:
- строга охрана на сравнително добре запазени екосистеми или отделни видове представители на флората и фауната и застрашени от изчезване извън резервата; тук се допускат единствено научни наблюдения и мониторинг при доказана необходимост;
- да способстват дългосрочно за икономическото и социалното развитие на района, без да се допуска увреждане на природната среда като цяло (има се предвид, че това ще бъде една по-привлекателна среда за развитие на екологичен туризъм, екологично чисто земеделие и животновъдство и здравословна база за продължително пребиваване на човека). Този вид резервати трябва да отговарят по най-подходящ начин на изискванията към една база за подготовка и обучение на кадри по екология и природозащита, за провеждане на научни наблюдения и мониторинг. За да изпълняват предназначението си, биосферните резервати трябва да бъдат устроени така, че в територията  им задължително да съществуват следните три зони:
1. Резерватна зона - това е ядрото от един или няколко природни резервата, които имат най-строг статут  на охрана и консервация на видовото разнообразие от представители на флората и фауната.
2. Ясно определена буферна зона - в нея са допустими действия, които имат ясна екологична насоченост - екологично образование, рекреация, екотуризъм, приложни и фундаментални изследвания.
3. Контактна зона - в някои случаи тя се нарича преходна. В контактната зона се допуска практикуване на стопанска дейност с регламентирано ползване на природните ресурси при запазване на особеността им за самовъзстановяване и обогатяване. Тук намират най-широко приложение програми и проекти, разработвани и изпълнявани от държавни и общински органи и независими природозащитни организации.
Желателно е териториите на биосферните резервати да бъдат с голяма площ. Така например в Германия има биосферни резервати на площ от 120 000 ха - "Хофтаунус", "Рейнтаунус" и други. В тях има много често включени малки или средно големи - по броя на жителите, населени места.
През 1977 г. по предложение на българското правителство в списъка към световната мрежа на биосферните резервати бяха включени 17 български обекта. Без изключение това бяха и са най-представителните и най-ценните за науката български природни резервати като "Бистришко бранище" на Витоша; "Парангалица" в Рила; "Баюви дупки - Джинджирица" в Пирин; "Боатин" и "Царичина" в Стара планина; "Мантарица", "Купена" и "Червената стена" в Родопите и други.
Заслужава да се посочи, че инициатор за включването на тези 17 обекта в мрежата на биосферните резервати бе Центърът по екология към БАН и преди всичко тогавашният му директор - проф. Симеон Недялков, които е с лесовъдско образование. Така по броя на биосферните резервати малка България се нареди на първо място в Европа и на второ място в света след САЩ.
Пътувайки из европейските страни през деветдесетте години на ХХ в., ние с гордост заявявахме, че България притежава 17 биосферни резервата. Същевременно с голямо неудобство премълчавахме обективната истина, че в действителност българските биосферни резервати не са... биосферни. Основната причина за това твърдение е обстоятелството, че липсва задължителното зониране, за което вече стана дума по-горе.
На второ място - не без значение е фактът, че през изминалите тридесет години в тях въобще не са извършвани научни наблюдения по програмата "Човек и биосфера".
На страниците на сп. "Гора" през 1993 г. със статията "Биосферни ли са българските биосферни резервати?" обърнахме внимание върху този факт с желание да предизвикаме реакцията на съответните институции относно устройството на включените в списъка обекти, така че в действителност да приемат вида и функционалните възможности на биосферни резервати. За съжаление до този момент няма никаква реакция от страна на съответните органи, за което основна вина има Министерството на околната среда и водите, в чиито функции и задачи са включени устройството и управлението на българските биосферни резервати.
Чест прави на Асоциацията на парковете в България (засега 10 на брой) с председател лесовъда инж. Тома Белев, който през 2006 г. разработи "Концепция за биосферните резервати в България". В нея напълно достоверно и научнообосновано е отразено действителното състояние на т.нар. български биосферни резервати.
Като се подчертава изключителното богатство на видовото разнообразие от представители на флората и фауната, много от които са обявени за ендемитни и реликтни, се прави предложение те да останат и в бъдеще като ядра на биосферни резервати при друго устройствено решение.
Най-добре отговарящи в устройствено отношение на изискванията на Севилската стратегия за биосферните резервати са нашите природни паркове, включващи в териториите си резервати с най-строг режим на консервация. Това са Природните паркове "Витоша", "Странджа" и "Врачански Балкан". От значение е обстоятелството, че на територията на тези паркове съществуват всички видове собственост на земеделски земи, инфраструктура и други, очаква се с обявяването на значителните по площ нови природни паркове в районите на Източни и Западни Родопи и Западна Стара планина те също да отговорят на условията и да бъдат предложени за включване в мрежата на биосферните резервати.
В концепцията съвсем правилно е посочено, че съществуващите три български национални парка, частично отговарят на изискванията за биосферни резервати, главно поради това, че законът разпорежда цялата собственост в тях да бъде държавна. Достойна за уважение е инициативата на Асоциацията на парковете в България за разработването на концепцията за биосферните резервати. Това е първата решителна стъпка към инициирането на процеса на създаване на истински, отговарящи на изискванията, биосферни резервати в България. Тъй като министерствата, имащи отношение към този въпрос, по чисто конюнктурни съображения няма да вземат отношение, наложително е научните институти, отделни представители от научните среди и независимите природозащитни и екологични организации чрез решителни действия да наложат обявяване на биосферни резервати, отговарящи на международно възприетите критерии и категории!

Инж. Георги ПЕТРУШЕВ

5/2007


Ще има ли България биосферни резервати?
Екология