Защита срещу
ерозия и наводнения
www.gorabg-magazine.info
Гора BG
Почвената ерозия в горския фонд:
състояние и мерки за ограничаване

Инж. Росен ПОПСАВОВ ­ зам.-началник на Националното управление по горите

В България природните условия предразполагат развитието на интензивна почвена ерозия. Нашата страна се характеризира с пресечен хълмисто-планински релеф, с лесно податливи на ерозиране почви. Страната има типичен континентален климат, характеризиращ се с проливни валежи с голяма интензивност и значителен повърхностен отток с голямо ерозионно влияние.
Данните сочат, че върху около 64 % от цялата площ на страната и 24 % от горския фонд протичат ерозионни процеси в различна степен. Най-ерозирани са водосборите на реките Арда, Струма, Искър, Тополница, на водните течения по южните склонове на Стара планина и Средна гора. Общата площ на водосборите на основните реки в България заема около 70 % от територията на страната. В България има над 2000 речни водни течения с пороен характер. Най-типични в това отношение са реките по южните склонове на нашите планини ­ Бадечка, Табашка Тополница, Енинска, Мъглижка, Клисурска, Лева, Перперек, Плазище, Росица, Арчар, и доловете ­ Устренски, Казашки, Лебедски и други.
Борбата с ерозията в горския фонд на нашата страна започва непосредствено след Освобождението през 1878 година. Първите противоерозионни залесявания датират от 1885 г. и са провеждани по инициатива на наши общественици. Такива са насажденията над Княжево, Кюстендил, Дупница, Радомир и върху някои от южните склонове на Стара планина. Заслужава да се отбележи като по-значително за това време залесяването в известния сега парк "Аязмото", създаден под ръководството на митрополит Методи Кусев. Тези първи наченки на залесителното дело у нас показват назрялата необходимост от възстановяване на горите върху обезлесените планински склонове.
С откриването на Бюро по укрепяване на пороищата и залесяване в Казанлък през 1905 г. е поставено началото на поройноукрепителната дейност в България. Един от основоположниците на противоерозионното дело в България ­ френският лесовъд Феликс Вожли, в своята книга "Укротяване на пороищата и залесяване", издадена през 1911 г., дава оценка на състоянието на българските гори. Според него 90 % от гористите пространства са покрити с нискостъблена или окастрена гора. Високият професионализъм на Вожли успява да реализира широкообхватна дейност по укрепяване на пороите и залесяване. Под негово ръководство са залесени 5000 дка горски култури, изградени са 3400 м3 баражи и над 6000 м2 клейонажи, създадени са 5 горски разсадника, които произвеждат годишно над 1 млн. фиданки. През 1910 г. в Сливен също се създава Бюро за укрепяване на пороищата и залесяване, а през 1912 г. ­ и в Карлово.
От 1912 г. се създава Главен инспекторат по укрепяване на пороите и залесяване към Отделението по горите, ръководен от К. Байкушев. Откриват се секции по укрепяване на пороищата и залесяване в Поибрене, София, Горна Джумая и Трън, а по-късно ­ в Своге, Пирдоп, Ихтиман, Пловдив, Плевен и гр. Фердинанд, за да достигнат към 1944 г. общо 38 секции. По това време се извършва значителна работа по инвентаризиране и уточняване на поройните участъци, наречени "охранителни и строго охранителни периметри". Дейността на секциите продължава до 1951 г. След преустройството на горското ведомство секциите се закриват и работата им се поема от държавните горски стопанства. Ръководството и контролът се възлагат на новооткритата Дирекция по залесяване и укрепяване при Управление "Горско стопанство" към Министерския съвет. От 1905 до 1944 г. в страната са изградени общо около 160 000 м3 баражи и прагове, 240 000 м2 клейонажи и 33 000 м3 буни и други съоръжения. Залесени са около 170 000 ха ерозирани земи.
Борбата с ерозията получава ново развитие след 1952 г., когато се проектират и извършват противоерозионни мероприятия във водосборите на язовирите "Студена", "Ал. Стамболийски", "Искър" и други. Освен управлението на горите за изпълнението на противоерозионните мероприятия във водосборите на язовирите са ангажирани министерствата на земеделието, на електрификацията, на финансите и други. За периода от 1944 до 1989 г. са изградени най-много технически съоръжения ­ 447 000 м3 баражи и прагове, 383 000 м3 каменни прагчета, 350 000 м2 клейонажи и 328 000 л. м брегови плетчета. Този период е характерен и с най-масовите залесявания ­ 1 900 000 ха. От тях около 40 % са с противоерозионно предназначение.
Със специално решение на Правителството от 1951 г. за развитието на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа е изготвена програма за създаване на полезащитни горски пояси. Така само за 7-8 години са създадени около 14 000 ха полезащитни горски пояси.
След 1989 г. се забелязва спад в провежданите противоерозионни дейности в горския фонд. В този период, до 2004 г., са изградени 10 000 м3 баражи, 12 000 м3 каменни прагчета, 7000 м2 клейонажи и 100 000 л. м брегови плетчета. Залесени са 159 000 ха, т.е. по 10 600 ха годишно, като от тях по-малко от 10 % са с противоерозионно предназначение.
В противоерозионната дейност е прилаган комплексният подход чрез съчетаване на хидротехнически и лесомелиоративни мероприятия. В укрепителната практика са използвани различни технически съоръжения и технологии ­ баражи, прагове, отбивала, буни, диги, стени и дребноразмерни съоръжения в хидрографската система; отбивни стени, канали и корекционни системи от живи надлъжни, напречни и коси плетове в наносния конус; терасиране, валове-канавки, масивни и поясни залесявания в извънбреговите земи. За залесяванията са използвани подходящи дървесни и храстови видове.
От Освобождението досега са приети седем закона за горите, в които с отделни разпоредби са засегнати специфични въпроси, които имат отношение към борбата и защитата от ерозия на горския фонд.
През 1942 г. е приет специален Закон за укрепяване на пороите и залесяване, в който се предвижда изработването на обща програма за работа в цялата страна.
Приети са и две Инструкции за укрепяване на пороите и борба с ерозията ­ от 1965 г. и 2000 г., и Наредба от 2004 г. за борба с ерозията и свлачищата в горския фонд и строежа на укрепителни съоръжения, в която са доразвити законовите разпоредби.
Ефективното прилагане на законовите разпоредби, организацията и контролът на изпълнението на противоерозионните мероприятия са немислими без добре подготвени и компетентни специалисти. Необходимостта от висококвалифицирани кадри е осъзната още в началото на организираната борба с ерозията. През 1905 г. с държавни стипендии са изпратени да следват в Националната академия по водите и горите във Франция петима българи. След Освобождението специалисти с висше лесовъдско образование се подготвят основно в чужбина ­ Франция, Германия, Русия и други.
Първото училище за горски стражари е открито през 1896 г. в Боровец (Чамкория). През 1949 г. се открива Горски техникум във Велинград, който подготвя техник-лесовъди. По-късно такива училища се откриват в Тетевен, Банско и Батак.
През 1925 г. към Агрономическия факултет на Софийския университет се създава Лесовъден отдел. Лекции по горско стопанство четат Тодор Димитров, Боян Захариев и Борис Стефанов.
През 1947 г. в създадения самостоятелен Лесовъден факултет към Селскостопанската академия в София е открита катедра "Почвена ерозия и укрепяване" с ръководител проф. Асен Биолчев. През 1953 г. Селскостопанската академия се разделя на три самостоятелни учебни звена, едното от които е Висшият лесотехнически институт, по-късно преобразуван в Лесотехнически университет. В него се развиха и утвърдиха като ерудирани учени и преподаватели Асен Биолчев, Любомир Въндев, Петър Пимпирев, Борис Китин, Димитър Зъков.
Науката за проучване на проблемите на борбата с ерозията активно навлиза в практиката през 1928 година. Тогава към Отделението за горите и лова при Министерството на земеделието и държавните имоти се открива служба "Горско опитно дело". За ръководител на тази служба е назначен Тома Захариев. През 1947 г. тази служба е преименувана в Централен горскоизследователски институт, на който приемник е Институтът за гората при БАН. В продължение на много години по тези проблеми работят Стефан Ангелов, Станчо Керенски, Атанас Мандев и Иван Ц. Маринов. Научно-техническите разработки намират директно приложение в практиката и при подготовката на нормативни документи. През 1982 г. с решение на Министерския съвет е приета Национална дългосрочна програма за борба с ерозията. Тази програма е продиктувана от необходимостта да се съгласуват дейностите по проектирането и изпълнението на противоерозионни мероприятия в горския и селскостопанския фонд. В нея е направен анализ на всички извършени до този момент мероприятия и е предложен план за необходимите действия, които следва да се изпълнят до края на 2000 г., за да бъде ерозията изцяло овладяна.
Такава всеобхватна дългосрочна национална програма за борба с ерозията имат малко страни в Европа и света. За лесовъдите и агрономите на България това е висока оценка за отговорността по проблемите на борбата с ерозията.
Поради нестабилността на горския сектор през последните 10 години, програмата се изпълнява със забавени темпове. От предвидените мероприятия за баражното строителство са изпълнени около 45 %, а за залесяването около 60 %.
Проектирането на противоерозионните мероприятия в горския фонд и хидрографската мрежа от 1951 г. се извършва от Дирекция "Лесоустрой", реорганизирана през 1956 г. в ИППГСС "Агролеспроект". От 1951 г. започва изготвянето на проекти за борба с ерозията в язовирните водосбори и други по-големи национални обекти в земите от горския фонд и хидрографската мрежа. Първите технически проекти за борба с ерозията са за водосборите на язовирите "Студена", "Искър", "Г. Димитров" и "Ал. Стамболийски". До 1990 г. са изработени над 80 проекта за борба с ерозията с общодържавно значение, от които 18 за язовирни водосбори, 6 за напоителни системи и 16 за други специални обекти, с обща площ на обхванатите водосбори над 18 000 кв. километра.
През последните години успешно са осъществени проекти за биологично укрепяване и корекция на части от поройни реки ­ Перперек, Стряма, Джерман, Арчар и др. Изпълнен е и проект за създаване на противоерозионни култури във водосбора на яз. "Жребчево". Изготвени и изпълнени са също проекти за ограничаване на ерозионните процеси върху почвата на опожарените горски площи през 2000 и 2001 г.
За изминалия стогодишен период са залесени над 2 300 000 ха, от тях 820 000 ха с противоерозионно предназначение, изградени са 618 000 м3 баражи и прагове, 395 000 м3 каменни прагчета, 600 000 м2 клейонажи и 429 000 л. м брегови плетчета.
Въпреки постигнатите досега много добри резултати в борбата с ерозията в горския фонд и направената оценка, че ерозията е ограничена, е необходимо работата да продължи. Все още има водосбори, в които поройната активност е висока и в екстремни ситуации представлява заплаха за населени места, инженерни съоръжения и работни земи. По-нататъшните действия следва да са насочени към следните територии:
- голи и обезлесени земи с наклон над 6 градуса, в които са започнали или са напреднали процеси на ерозия;
- изредени гори с ниска пълнота и голям наклон;
- гори, унищожени от пожари, съхнене и антропогенни въздействия;
- гори с влошено състояние, предвидени за реконструкция;
- горски защитни пояси в лошо състояние;
- изоставени земеделски земи, граничещи с горския фонд, създаващи условия за ерозия;
- терени, нарушени от добивната промишленост;
- корита на реки с периодични прииждания, нанасящи повреди на горския фонд;
- гори със защитни и средообразуващи функции, вододайни зони и туристически маршрути и обекти;
- в горната граница на гората и на места с лавинна опасност;
- свлачища в горския фонд, нанасящи повреди на инженерни съоръжения;
- брегови земи, канали, чашки на язовири и пътни откоси.

Борбата с ерозията и в бъдеще трябва да се води чрез прилагане на биологични мерки (залесяване), изграждане на технически укрепителни съоръжения, прилагане на щадящи почвата техники и технологии, опазване на горите от пожари, от безконтролна паша и незаконни сечи, своевременно рекултивиране на нарушени терени и други. Особено внимание трябва да се обърне и на поддържане на вече изградените противоерозионни съоръжения в горския фонд.
За подобряване на дейностите по опазване на горите от ерозия и повишаване на тяхната ефективност е необходимо да се предприемат определени мерки.
Структурни и организационни: изготвяне и приемане на нова национална програма за борба с ерозията в горския фонд; актуализиране на съществуващите и изготвяне на нови технически проекти за борба с ерозията на територии, категоризирани като ерозионно опасни; определяне на степента на ерозираност на горските територии чрез прилагане на съвременни методи при лесоустройствените инвентаризации на горския фонд; подобряване на отчетността в ДЛ/ДДС и воденето на регистрите на проведените противоерозионни мероприятия; провеждане на структурни и административни реформи на държавните органи, целящи подобряване на дейността в тази област.
Държавна политика и законодателство: провеждане на единна и целенасочена държавна политика за борба с ерозията в страната; изпълнение на поетите от България задължения по Конвенциите за опазване на биоразнообразието, по изменението на климата и за борба с опустиняването за предотвратяване на отрицателните въздействия върху околната среда; усъвършенстване на законодателството в тази насока; целево финансиране от държавата на дейности за борба с ерозията и свлачищата; държавна намеса за укрепяване на бреговете на Дунав и вътрешните реки; промяна в реда и режимите за предоставяне на разрешителни за добив на инертни материали и минерални суровини; реализиране на трансгранични проекти за борба с ерозията.
Наука, обучение и квалификация: подобряване на обучението на лесовъдски кадри в ЛТУ; провеждане на периодични квалификационни курсове със служители от РУГ и ДЛ, работещи в областта на борбата с ерозията; финансиране на научни разработки за борба с ерозията; международно сътрудничество.
Много са хората, отдали сили, знания и енергия за осъществяване на тази огромна за нашата малка страна противоерозионна дейност.
Един от първите дейци в борбата с ерозията, залесяването и укротяването на пороите в България е Петър Манджуков. Трайна следа в развитието на горското дело със своите решения и дела в полза на българската гора са оставили Димитър Загоров, Стефан Дончев, Петър Беров, Стоян Брънчев, Стефан Гръдов, Димитър Киров, Стефан Марков, Никола Василев, Константин Байкушев, Стамен Димитров и други. Заслужава да се изтъкнат и заслугите на видни обществени дейци ­ Иван Джартазанов, Нейко Азманов, Йордан Драгнев, д-р Никола Генадиев, митрополит Методий Кусев.
Конкретен принос за проектирането и укрепяването на яз. "Ал. Стамболийски" имат Георги Стоев и Йордан Кюрпанов; на "Искър" ­ Рашко Рашков; на "Копринка" ­ инж. Иван Милчев; на "Студена" ­ Лазар Лазаров; на "Тополница" и "Кърджали" ­ Борис Мавродиев, Гено Дойков и Моско Бумбалов.
За корекция на реките и изпълнение на проекти за борба с ерозията на Въча и Средна Тунджа принос имат Злати Златев; на Арчар, Ерма, Върбица, Арда и др. ­ Костадин Мандов.
В проучването и проектирането ­ Стефан Попов, Атанас Коев, Димитър Касов, Гено Дойков, Моско Бумбалов, Георги Шопов, Йордан Водев, Илия Петров и други.
В практиката съществен принос имат Константин Люцканов, Пенчо Боджаков, Марин Николов, Борис Първанов, Игнат Игнатов, Христо Келчев, Михаил Михайлов, Пеко Панов, Борис Бузов, Неделчо Груев, Вълчо Василев, Лазар Кърпачев, Стефан Беров, Лазар Вутов, Кольо Сидеров, както и десетки други български лесовъди от различни краища на страната.
Извършеното за прекратяването на ерозията в нашата страна е грандиозно дело с благоприятни последици за столетия напред. Резултатите от укрепяването и залесяването на пороите могат да се видят в цялата страна. Те показват една далновидна правителствена политика от началото на века до наши дни, безспорно доказателство за професионализма на лесовъдската колегия. Постигнатото досега е един изключителен успех на България в решаването на цялостния проблем по опазването на природната среда. Нашата страна е подписала Конвенцията на ООН за борба с опустиняването, от която произтичат задължения за страната по опазване и възстановяване на почвеното плодородие. Горите чрез своите почвозащитни, водоохранни, водорегулиращи, средообразуващи и други екологични функции ще имат решаваща роля за постигането на тази цел.


100 години организирана борба с ерозията в България
материали и решения от честването и научно-практическата конференция, 18 -19 май 2005 г., Кърджали
Подвигът на българския лесовъд
Стогодишнината от организираната борба с ерозията е поводът да си припомним за българското чудо ­ епопеята за овладяване на ерозионните процеси във водосборите на над 2000 поройни водни течения в България. За едно столетие, от 1905 г., когато се създава първото Бюро за борба с пороищата, са извършени залесявания върху 23 000 000 дка, като 8 200 000 дка са новосъздадените гори с изключително противоерозионно значение. Изградени са 618 000 куб. м баражи и прагове, 395 000 куб. м каменни прагчета, 600 000 кв. м клейонажи и 430 000 л. м брегови плетчета.
На 18 и 19 май 2005 г. в Кърджали се проведе Национална конференция с международно участие, на която бе анализиран опитът на българските лесовъди в борбата с ерозията и бяха направени констатации и препоръки за бъдещата дейност в това отношение. Най-важният извод е, че овладяването на съществуващите все още поройни терени трябва да продължи, като противоерозионната дейност отново трябва да стане национален приоритет.
На честването присъстваха областният управител на Кърджалийска област инж. Калин Примов, зам.-областните управители Себахтин Риза и Начо Ковачев, началникът на НУГ инж. Илия Симеонов, ректорът на ЛТУ проф. Нино Нинов, директорът на Института за гората акад. Александър Александров, председателят на Съюза на лесовъдите в България проф. Димитър Коларов.
Бяха изнесени доклади от Националното управление по горите, Института за гората, Института по почвознание "Н. Пушкаров", регионалните управления на горите в Кърджали, Кюстендил, Стара Загора и Варна (част от докладите публикуваме в този брой).
Гостите от чужбина ­ Франция, Македония, Сърбия и Черна гора, Турция и Румъния, също представиха интересни доклади, в които бе показан опитът на тези страни в овладяването на ерозията.
Бяха посетени силно активните в миналото порои Устренски и Лебедски дол, където участниците в конференцията се запознаха на практика с перфектното овладяване на тези водосбори. Състоянието на пороите е променено до неузнаваемост от залесяванията и системата противоерозионни съоръжения, няма и следа от активни ерозионни процеси.
Във връзка с годишнината зам.-началникът на НУГ инж. Росен Попсавов и началникът на РУГ ­ Кърджали, инж. Айнур Ибрямова откриха паметна плоча, посветена на всички залесители и укрепители от България, отдали труд и сърце за гората.
Изводи

Причините, оказващи влияние върху санитарното състояние на поясите, са комплексни. Те са свързани с промените в климатичните условия, с пораженията от ледоломи и късни слани, с обезлистването от насекомни вредители. Безспорно тези фактори дават отражение върху състоянието на ЗГП, но от по-важно значение е антропогенното въздействие ­ повреди от опожаряването на ЗГП при паленето на стърнищата, незаконната сеч, третирането с хербициди на съседните земеделски гори и непровеждането или неправилното провеждане на някои отгледни мероприятия.
Избор на дървесния вид. При създаването на поясите са използвани различни горски и плодни дървесни видове. Оказа се, че някои от първоначално използваните видове ­ топола, брястове, американски ясен, негундо и плодните, са неподходящи за създаване на пояси.
Дървесните видове, доказали предимства като дълговечност, устойчивост и приспособимост към условията на Добруджа при създаването на поясите, са цер, летен дъб, червен дъб, обикновен ясен, гледичия, обикновен орех (местен произход), сребролистна липа и други.
Схеми. По схеми на смесване полезащитните пояси се разделят на чисти и смесени. По-голяма част от поясите са създадени с участие на различни дървесни видове. Те показват различен растеж в зависимост от видовата им особеност и от типа на смесването. Това води до проблеми при стопанисването поради различното санитарно състояние на видовете в един и същи пояс, което налага конкретни решения при различен състав на поясите. Възниква въпросът дали да се изсича само дървесният вид в лошо състояние, или целият дървостой. При първоначално използваните схеми за създаване на ПГП участието на храстовите и съпътстващите видове е голямо, което води до формиране на пояси с непродухваема конструкция. Опитът показва, че трябва да се създават смесени пояси с продухваема конструкция.
Кастрене на поясите. За премахване на страничните клони (заемащи ивица с широчина 5-6 м от обработваемата земя) предимно в церовите и гледичиевите пояси се налага кастрене. В новосъздадените пояси кастренето трябва да се извършва не по-рано от петнадесетата година. Повтаряемостта на кастренето на поясите трябва да бъде през 10-15 години.
Предложения за подобряване на стопанисването на ЗГП
­ По-голямата част от ПГП са на относително еднаква възраст ­ около 50 години. В зависимост от физиологичното и здравословното състояние на американския ясен, негундо, акацията и гледичията може да се планира и издънково възобновяване. Опитът потвърждава успешното издънково възобновяване при тези дървесни видове. Този начин на възобновяване се налага от невъзможността всички тези ПГП да се реконструират за кратък срок, а и от недостига на средства.
­ В някои дъбови (церови и червенодъбови) и ясенови (обикновен ясен) ПГП се появява подраст, което показва, че е възможно естественото им възобновяване. Затова трябва да бъдем много внимателни при избора на начин за възобновяване, тъй като в зависимост от състоянието на главния дървесен вид е възможно провеждане на възобновителни сечи с предварително естествено семенно възобновяване, сечи за съчетаване на естественото семенно и изкуствено възобновяване и сечи с последващо семенно и/или вегетативно възобновяване.

Заключителен документ
на Националната конференция

Ерозионните процеси и поройните прииждания в страната са обусловени от природните фактори и нерегулираната стопанска дейност, довела в по-далечното миналото до изсичане на горите и безконтролна паша. В резултат на това върху големи територии са се развили интензивни ерозионни процеси, а водните течения са придобили пороен характер.
Като имаме предвид сегашното състояние и процесите, които протичат в горските и земеделските земи, както и постигнатите много добри резултати в борбата с ерозията в горския фонд и ограничаването на деградационните процеси на планинските земи, но и тенденциите за нарастване на броя на внезапните, локално проявяващи се, но силни прииждания на поройни водни течения и реки, както и необходимостта от прилагане на комплексни мерки за продължаване на дейностите по борба с ерозията, ние ­ участниците в Националната конференция с международно участие, представяме на вниманието на заинтересованите държавни органи и обществеността следните констатации и препоръки:
­ Въпреки постигнатите положителни резултати в ограничаване на ерозията съществуват все още нерешени проблеми, основните от които са: продължаващи интензивни ерозионни процеси в значителна част от горските и земеделските земи на страната, деградиране на тези територии, активизиране на пороите и все по-чести прииждания на реките, причиняващи значителни щети.
­ Необходима е единна и целенасочена държавна политика за комплексна борба с ерозията в страната; усъвършенстване на законодателството в тази дейност; изпълнение на поетите от България задължения по Конвенцията за опазване на биоразнообразието, Конвенцията за изменението на климата и Конвенцията за борба с опустиняването; реализиране на трансгранични проекти за борба с ерозията; увеличаване на държавните субсидии за залесяване и други противоерозионни дейности.
­ Наложително е да се изготви и изпълни нова Национална дългосрочна програма за борба с ерозията.
­ Приоритетно дейностите по борба с ерозията следва да се насочат към голите и обезлесени земи, изредените, с влошено състояние и предвидените за реконструкция гори, към горските защитни пояси в лошо състояние, нарушените терени от добивната промишленост и язовирните водосбори. Да се предприемат необходимите действия за включване в горския фонд на изоставени непродуктивни земеделски земи и тяхното залесяване.
­ Необходимо е да се повиши квалификацията на кадрите, работещи по проблемите на ерозията, наводненията и екологичните проблеми; да се включат в учебните програми на студентите съвременните научни достижения, методи за оценка на ерозията и борба с нея; значително да се увеличи финансирането на научни проекти, включително международни, свързани с борбата с ерозията.
Участниците в конференцията са убедени в необходимостта от продължаване на дейностите по овладяване на поройните водосбори, ограничаване на ерозионните процеси и щетите от наводненията. Решаването на тези проблеми трябва да бъде една от първостепенните задачи на държавните институции, учените и работещите в практиката.
Участниците в конференцията предлагат на Националното управление по горите да предостави този документ на Министерството на земеделието и горите.

       
БРОЙ 7/2005 г.


Щети от поройни прииждания на реките

Ст. н. с. Иван Ц. МАРИНОВ - Институт за гората - София

Нанесените щети от приижданията на поройните водни течения и на по-големите реки у нас са значителни през последните години. По-важните преки материални щети са резултат от прекъсване на шосейни и железопътни връзки, нарушаване на електроснабдяването, разрушаване на мостове, водоснабдителни системи и хидротехнически съоръжения, затлачване на язовири, водоеми и водопречиствателни станции, активизиране на свлачища, загуба на животни и други. Основните вреди и загуби, които пряко засягат хората и тяхното здраве, са загубата на човешки живот, разпространение на болести, стрес при евакуиране от засегнати територии, проблеми с психичното здраве и финансови загуби, които не се покриват от застраховки. В много случаи обаче не е възможно да се направи обективна оценка и да се даде материален израз на преките и косвени загуби. Такива са щетите от общото разстройване на икономиката в засегнатите региони, екологичните проблеми във връзка с въздействието върху биоразнообразието в поречията, замърсяването и загубата на почва, трайното намаляване на селскостопанските добиви, някои социални последици. Приижданията на поройните водни течения и на основните реки у нас напоследък зачестяват. Докато максималният годишен брой на по-големите наводнения за периода 1992-1998 г. достига 41, през 1999 г. те са 157, през 2001 г. ­ 164, и през 2002 г. ­ 136. Подобна тенденция е установена в Централна, Северна и Североизточна Европа и се очаква броят на внезапните, локално проявяващи се, но силни наводнения, да нараства (Европейска агенция за околна среда, 2005). Това налага предприемане на действия за предотвратяване на наводненията и за намаляване на отрицателните последици от тях.
Според доклада на Европейската агенция за околна среда (2005) наводненията са най-разпространеният вид природно бедствие в Европа. Те са съставлявали 43 % от всички бедствия за периода 1998-2002 г. През този период е имало около 100 разрушителни наводнения, причинили най-малко 25 млрд. евро икономически загуби от застраховки и взели приблизително 700 жертви. Най-често засегнати от наводнения са били Унгария, Румъния, Франция, Германия и Швейцария. Прогнозата е, че през следващите десетилетия честотата на периодите със силни валежи ще нараства, увеличавайки така и риска от наводнения. Освен това в резултат на очакваното затопляне на климата ще зачестяват валежите от дъжд през зимата. Това ще увеличи речния отток през този период, а оттам и риска от наводнения. Очакват се и глобални промени на речния отток. Прогнозите сочат, че той ще се намали до 50 % в Южна и Югоизточна Европа към 2070 г. и ще се увеличи с до 50 % и повече в много части на Северна и Североизточна Европа.
Данните от миналото показват, че поройните прииждания и наводнения в планинските региони на България са били обусловени от природните фактори, както и от стопанската дейност. В резултат на този тип дейност са унищожени горите върху големи територии, където почвата e ерозирала и много от водните течения са придобили пороен характер. "Епохата на обезлесяването", според Феликс Вожли, започва след Освобождението и продължава и през първите десетилетия на XX век. Като пример авторът посочва, че за около 10 години само в няколко села от Трънска, Казанлъшка и Кюстендилска околия са унищожени безвъзвратно от водната стихия десетки хиляди декари обработваеми земи.
Първите анализи на проблемите, свързани с поройните прииждания и ерозирането на планинските склонове в страната, датират от края на XVIII и началото на XIX век. В сп. "Български преглед" от 1896 г. е публикувана статията "Казанлъшката розова долина ­ бъдеща пустиня". През 1899 г. в сп. "Лесовъдец" се поставя въпросът "Има ли връзка между наводненията и обезлесяването на планините?", а на следващата година е публикувана статията "За пороищата". За нанесените щети, причините за пороите и наводненията у нас, както и за необходимостта от укрепяването на "потоците" се пише и през следващите години в списанията "Лесовъдска сбирка" и "Горски преглед".
Нашата страна преживява не едно голямо наводнение със значителни щети. В началото на XX в. такива е имало през 1900 г., при което са заляти Пазарджик, Пловдив и Асеновград, през 1909 г. отново са наводнени Пазарджик и Пловдив, а през 1910 г. ­ Карлово и Сливен. През 1911 г. са регистрирани наводнения на територията на 43 лесничейства. Катастрофално наводнение през 1911 г. засяга 428 села и градовете Пловдив, Първомай, Асеновград, Самоков и Елена (Брънчев, 1918). То унищожава 76 000 хектара обработваеми земи, разрушава 802 къщи и плевни, 53 км шосета, 11.6 км железопътни линии и 7 моста, удавени са 159 глави добитък и са дадени 14 човешки жертви. От 1848 до 1939 г. река Росица има пет катастрофални прииждания (Масъров, 1970). При последното загиват 47 души, унищожени са 400 къщи, 253 стопански сгради, удавени са 320 глави добитък, разрушени са 2 км шосе и 2 моста, засегнати в различна степен са 1000 ха обработваема земя. Общо щетите са изчислени на 43 млн. лева.
Проучване на нанесените материални щети от поройните прииждания у нас от началото на XX в. до 1949 г. (Керенски и др., 1977) показва, че общо са засегнати или унищожени 39 820 ха земеделски култури, 125 300 км съобщителни средства, 3580 ха горски насаждения и 37 ха горски разсадници, разрушени са 1210 поройно-укрепителни съоръжения и 2948 сгради, удавени са 5420 глави добитък и са дадени 88 човешки жертви. Материалните загуби са оценени на около 1 557 315 000 лева. Особено тежки за земеделието са 1947 и 1948 г., когато загубите на земеделски култури са равни на всичките загуби от началото на миналия век до 1944 г. През 1947 г. броят на засегнатите и съборените сгради надвишава половината, а удавеният добитък е над 80 % от общия брой за същия период. Посочените цифри показват не само големите загуби, но и неравномерността на поройните прииждания. За краткия период 1945-1949 г. природните условия, с изключение на валежите, не са се променяли значително. Годишните загуби обаче се движат от около 6 млн. до 700 млн. лв., удавеният добитък ­ от 5 до 4272 глави, а човешките жертви ­ от нито една до 46 за една година. Авторите на тази статистика уточняват, че най-вероятно това са част от причинените загуби от поройните прииждания. В други източници се посочва, че за първите 10 години на XX век човешките жертви са 98, а щетите само за 1937 г. възлизат на 60 млн. лв. (Стоянов, 1968).
Наводнения сполетяват страната и през периода на масовите залесявания в средата на миналия век, както и в наши дни. Река Батова причинява огромни щети при прииждането си през 1951 г., когато залива част от Варна. Река Благоевградска Бистрица залива Благоевград през 1954 г. и причинява щети за над 100 млн. лева. Катастрофални са приижданията и на реките Тополница и Марица през 1957 година. Град Провадия е заливан два пъти ­ през 1976 и 1980 година. Многобройни са приижданията на по-малки реки и поройни водни течения, които, макар че имат регионален характер, нанасят значителни щети, а, за съжаление, вземат и човешки жертви.
По данни на Държавната агенция "Гражданска защита" за периода 1990-2001 г. на територията на страната са станали 440 поройни прииждания на основните реки и техни притоци. Приижданията само на по-големите реки са 285. При по-големите наводнения през този период са разрушени и наводнени 4360 жилищни сгради, около 100 обществени и промишлени предприятия, разрушени са около 190 моста, 410 подпорни стени, 120 стопански постройки. Унищожени са посеви, овощни градини и лозя на площ 50 300 ха, засегнати са повече от 170 лични стопанства, повредена е настилката на над 260 пътища, прекъснати са магистрални водопроводи, повредени са стени на язовири и други. Това са само част от понесените загуби, но те показват, че у нас поройните прииждания и наводненията не са изключение, а нанесените щети са значителни. Твърде много са и човешките жертви ­ 38 само за тези 12 години.
Могат да се посочат и някои финансови загуби от наводненията през последните години. Приижданията на реките в Монтанска, Варненска и Бургаска област през 1999 г. са причинили преки щети за над 20 млн. лв., съпроводени с огромни социални и екологични поражения (Зъков, 2001). По данни на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи през 2001 г. около 400 000 лв. са отпуснати за преодоляване на последиците от наводнения и интензивни валежи. През 2002 г. са изразходвани около 28 млн. лв. за възстановяване на щети, които са в резултат на интензивни валежи. Това е 57 % от бюджета на Постоянната комисия за цялата година. Изразходваните средства са за покриване на нанесените щети от наводненията. В това парично измерение не влизат загубите от изнесената почва, косвените загуби за икономиката и човешкото здраве, екологичните последствия и човешките жертви.
Известно е, че поройните прииждания и наводнения в отделни райони на страната продължават и в последните години. От началото на тази година са станали няколко големи прииждания, при които освен нанесените вреди и загуби имаше и човешки жертви. Материалните щети само за последната седмица на май надвишиха 10 млн. лева.
Освен материалните загуби и човешките жертви, предизвикани от поройните прииждания, ерозията на почвата е другото много важно последствие от тях. Във връзка с решаване на този проблем през периода 1976-1980 г. у нас е разработена Националната дългосрочна програма за борба с ерозията (НДПБЕ). Установено е, че се развиват ерозионни процеси върху 15 % от горските земи на България. Общо в около 2300 водни течения, в които протичат ерозионни процеси, е съществувала необходимост от провеждане на мероприятия. Предвидените противоерозионни залесявания са извършени в голяма част от техните водосборни басейни. В доклада на колектива, разработил НДПБЕ (1980), за Координационния съвет по борба с ерозията е представена подробна финансова част за реализиране на противоерозионните дейности за 20-годишен период. За мероприятията за борба с водната ерозия са предвидени общо 971 млн. лева, от които 440 са за селскостопанския фонд, 505 ­ за горския фонд и 26 ­ за изграждане на съоръжения в хидрографската система. Основната цел на НДПБЕ, най-общо казано, е възстановяване на природната среда в засегнати от ерозията и поройните прииждания региони, както и създаване на условия за ограничаване на тези процеси в бъдеще. Може да се каже, че необходимите средства за тази цел са и своеобразна парична оценка на нанесените щети от ерозията в страната. За 80-те години на XX век тази оценка от близо един милиард лева е била значителна сума, кaто се има предвид тогавашния стандарт на живот. В тази оценка обаче не влизат преките материални щети, нанесени от ерозията и поройните прииждания в различни региони ­ човешки жертви, разрушени сгради и мостове, прекъснати пътища, унищожаване на селскостопански култури, трайното понижаване на плодородието на ерозираните селскостопански земи и други. Към тази оценка трябва да, се прибавят и загубите от ерозираната почва. В доклада, представен пред Координационния съвет по борба с ерозията (1980), се посочва, че общо за страната от селскостопанския фонд се изнасят годишно 131 500 000 м3 почва, а средногодишната загуба е 22.1 тона на хектар.
Известно е, че част от НДПБЕ не е изпълнена. Означава ли това, че има ерозирани терени в горския фонд? Ако ги има, колко са и каква част от тях е необходимо да бъде залесена? Колко са засегнатите от ерозия селскостопански земи и какъв е обемът на необходимите противоерозионни дейности? На тези въпроси е необходимо да се даде отговор на национално равнище. На много форуми и в доклади на специалистите по борба с ерозията е поставян въпросът за необходимостта от актуализиране на НДПБЕ или разработване на нова, на основата на съвременните методически подходи и технически средства.
В последните години сред държавните институции се смята, че основната част от проблемите с ерозията в горския фонд са решени. Действително повсеместните залесявания до 80-те години на миналия век покриха по-голямата част от бившите опороени земи и много от засегнатите в миналото региони са преобразени. Успехите на българските лесовъди в това отношение са известни далеч зад границите на страната. Но дали е далновидна политиката на драстично намаляване на държавните субсидии за залесяване и въобще за противоерозионни дейности?
Посочените тенденции към по-често проявяване на поройните прииждания на реките и данните за нанесените щети показват, че е необходимо ограничаване на ерозионните процеси, овладяване на поройните водосбори и превантивна дейност за намаляване на щетите от наводненията. Тези проблеми са актуални и решаването им трябва да бъде една от приоритетните задачи на държавните институции, учените и специалистите от практиката.
РУГ ­ Стара Загора:
1905 ­ създадено е първото
Бюро за укрепяване на пороищата и залесяване

Инж. Марио ВОЙЧЕВ - зам.-началник на РУГ - Стара Загора

Характерна особеност на климата в България е, че повечето от валежите са ерозионно опасни. Страната спада към зоната на максималните денонощни валежи. Проливни валежи с интензивност над 0.5 мм/мин. падат до седем пъти годишно, което е предпоставка за наличието на над 2000 водни течения с пороен воден режим. Значителна част от територията на страната е изградена от неустойчиви на ерозия седиментни скали.
Влошаването на състоянието на растителната покривка в резултат от неправилна антропогенна намеса в началото на XIX в. е друга основна причина за ерозия. Пороите са имали силно унищожително действие върху работните земи, горите, пътищата и населените места, като не били рядкост и случаите на удавени хора и домашни животни. Така например общата стойност на повредите за периода 1900-1910 г. е 1.5 млрд. лева.
В Казанлъшко причинените наводнения от поройни прииждания през 1900 г. са били 19, през 1906 г. ­ 39, а през 1910 г. ­ 28, или общо за десетилетието ­ 163.
През 1896 г. старозагорският гражданин и общественик Петър Иванов публикува в сп. "Български преглед" статията "Розовата долина ­ бъдеща пустиня", която предизвиква интерес сред управляващите политически среди. Казанлъчанинът Йордан Драгнев издава брошура "Залесяване околностите на гр. Казанлък", в която бие тревога за опасността, която застрашава Розовата долина. Идеята, че ако не се вземат мерки за залесяване, този край ще се превърне в пустиня, заинтригувала министъра на търговията и земеделието д-р Генадиев. В кратък срок той успял да получи положителен отговор от правителството на Франция, което изпратило най-добрия си специалист по укрепяване на пороите и залесяване ­ инспектор Бер, да проучи причините за опорояването и да предложи мерки за неговото ограничаване.
Позицията на инспектор Бер е категорична ­ ерозията в Казанлъшкия район може да бъде спряна само чрез залесяване на опороените склонове, съчетано с укрепяване на водните течения. По негова препоръка през 1905 г. е създадено първото в България Бюро по укрепяване на пороищата и залесяване в Казанлък.
В държавния бюджет за 1905 г. били предвидени щат и средства, с които да се организира дейността на бюрото с персонал: началник ­ французинът Феликс-Луи-Мари Вожли, специалист, ангажиран от държавата с контракт за три години; първи помощник на началника, също чужденец ­ Жан Кристиян Ягершмид, специалист, ангажиран със същия договор; втори помощник ­ българският лесовъд ­ Йордан Митрев; един инженер ­ Кръстьо Николов; двама лесничеи, единият от които е бил назначен ­ Недялко Казанлиев; чертожник ­ Григор Марчев; деловодител ­ Петър Манджуков; разсилен (прислужник) ­ Ганю Делистоянов.
През 1912-1913 г., когато началник на секцията вече е Гавраил Заяков, са залесени 775 дка и са построени 1197 м3 баражи.
През 1913-1915 г. под ръководството на новия началник на секцията ­ Петър Манджуков, са залесени 2600 дка и са построени 1317 м3 баражи.
От 1915 до 1918 г. заради войната дейността на секцията е сведена до опазването на създадените горски масиви и съоръжения за укрепяване на пороите.
През 1919-1923 г. са залесени 4078 дка нови гори и са построени 640 м3 баражи.
През 1924-1948 г. под ръководството на началниците на секцията Найден Таслаков, а по-късно инж. Михаил Михайлов и инж. Стефан Стойков е извършена значителна работа по укрепяване на пороите, като са залесени 19 683 дка нови горски култури и са построени 3644 м3 баражи.
През 1948 г. е създадена нова Секция по укрепяване на пороищата и залесяване с ценър Стара Загора, която работи до 1951 г., след което цялата дейност по залесяването и борбата с ерозията e прехвърлена към съответните горски стопанства. След 1951 г., за да се гарантира защитата на редица обекти от местно и национално значение от наводнения и затлачване, започва усилена дейност в земите от горския фонд. Министерският съвет с постановление възлага на тогавашното горско ведомство да изготви и утвърди технически проекти за борба с ерозията във водосборите на строящите се големи язовири.
Изграждането на язовир на р. Тунджа е планирано още през 1922 г., но поради липса на средства не се осъществява. Едва през 1947 г. строителството става възможно. Изграденият язовир "Копринка" е пуснат в експлоатация през 1955 г. Техническият проект за борба с ерозията в неговия водосбор се осъществява от Горските стопанства в Горно Сахране, Павел баня и Казанлък. Работи се с невиждан до тогава размах. Овладяването на терените обхваща двадесетгодишен период.
През 1977 г. Министерството на горите и горската промишленост утвърждава Дългосрочна програма за борба с ерозията в Старозагорска област. Програмата обхваща всички ерозирани площи в областта и площите, върху които съществува потенциална опасност за развитие на активни ерозионни процеси, както от държавния горски фонд, така и от селскостопанския фонд.
Борбата срещу линейната ерозия (дълбочинното вдълбаване на леглата на водните течения, страничното подкопаване на бреговете и задържането на наноси в леглата на пороите) през периода 1977-2000 г. се извършва чрез строителство на 7980 м3 баражи, 80 м3 каменни прагчета, 400 м3 задръствания и 95 км корекции на водни течения.
Изпълнението на мероприятията за борба с ерозията по техническите проекти на яз. "Копринка", яз. "Жребчево" и яз. "Розов кладенец" в хидрографската мрежа на Старозагорска област позволи ерозионните процеси да бъдат сведени до минимум.
Извършеното в областта на залесяването и укрепяването на поройните водни течения е дело на широката общественост в Старозагорския край, но най-важно участие в нея имат специалистите и работниците от системата на горите. Тяхна е заслугата днес да виждаме все по-рядко голи и ерозирани склонове в Старозагорска област.
РУГ ­ Кърджали:
Школа на лесовъдите от Източните Родопи

Инж. Кирил ХРИСТОВ - зам.- началник на РУГ - Кърджали

Регионалното управление на горите в Кърджали е разположено в Източните Родопи, части от Тракийската равнина и част от Сакар. В хидроложко отношение тук са водосборите на реките Арда и Марица.
Общата площ на стопанисвания горски фонд е 351 332 ха. От него 182 576 ха в Кърджалийска и 168 746 ха в Хасковска област. Общо залесената площ е 298 262 ха, или лесистостта на горския фонд е 85.6 %. Иглолистните култури заемат 99 776 ха ­ 33.5 %, широколистните високостъблени ­ 13 775 ха, или 4.6 %, издънковите за превръщане са 101 244 ха ­ 34 %, горите за реконструкция ­ 76 735 ха, или 25.7 %, нискостъблените гори заемат 6751 ха ­ 2.2 %.
Релефът е предимно хълмист и планински. Над 80 % от площта на горския фонд е с наклон над 10 %, а повече от 60 % е с наклон над 20 %.
Петрографският състав е представен преди всичко от седиментни и изветрени метаморфни скали, които също улесняват ерозионния процес и нестабилността на склоновете.
В началото на ХХ в. Кърджалийският край е класически пример за огромни пространства с унищожени гори и опороени земи, речни водосбори и долове. Съчетани с неправилната антропогенна дейност в горите, природните фактори съдействат за протичането на интензивни ерозионни процеси върху значителна част от територията на Източните Родопи и Сакар.
Залесяването в района на РУГ ­ Кърджали, започва през тридесетте години, а баражното строителство ­ през четиридесетте години на миналия век. Работи се с ускорени темпове при високо качество на залесяванията и технико-укрепителните работи.
Създадени са над 1 млн. дка нови, пълноценни горски култури, по-голямата част на голи площи. Успоредно с тях са подмладени и заделени за превръщане издънкови гори на площ над 1 млн. декара.
Техническото укрепяване започва с два баража, построени през 1938 година. През 1947 и 1949 г. са изградени още 3 баража. Съоръженията са изграждани поединично.
Прелом в работата настъпва след приемането на техническите проекти за борба с ерозията във водосборите на язовирите "Студен кладенец" и "Кърджали" през 1954 г., както и на яз. "Тракиец" ­ 1960 г., и на реките Дермен дере (Джебелска река) и Бяла ­ през 1969 година.
По Националната дългосрочна програма за борба с ерозията в България (1980-2000 г.) са залесени огромни площи и е извършено огромно противоерозионно строителство. В практиката намират приложение масивните и леките технико-укрепителни съоръжения. Почти няма вид и тип съоръжения от нашата и световната практика, които да не са намерили място в борбата с ерозията в Източните Родопи.
Преминава се към комплексно овладяване на водосборите. Такива водосбори са: В ДЛ ­ Кърджали ­ Кадънче, Коджа дере, р. Перперек ­ с биологична корекция, дол Царевец, Айрян дере, Кьош дере, Балабан дере. В ДЛ ­ Момчилград ­ Мамулишки дол, Груевски дол, Саръ-яр чая, Плазище, Устренски дол, Лебедски дол, Казашки дол, Припешка река, Чуковски дол, Кум дере, дол Читака. В ДЛ ­ Свиленград ­ р. Канаклийка. В ДЛ ­ Крумовград ­ дол Студен кладенец, Дерин дере. В ДЛ ­ Ардино ­ р. Давидковска, Малка Арда, Суховски дол. В ДЛ ­ Кирково ­ р. Пенковска и дол Чичево. В ДДС "Женда" ­ Железни дол и Караман дере.
През 1994 г. е експериментиран и внедрен сглобяем стоманобетонен бараж, а през 1995 г. под ръководството на доц. Димитър Зъков е построен и ъглов стоманобетонен бараж.
Принос в борбата с ерозията в нашата лесовъдска практика са корекциите на реките Перперек ­ 23 км, и Плазище ­ 3 км.
Обемът на противоерозионните съоръжения е: баражи ­ 43 000 м3, каменни прагчета ­ 120 000 м3, клейонажи ­ 60 000 м2, брегови плетчета, биоплетове и дънни прагове ­ 140 000 л. м, габиони ­ 6000 м3, задръствания ­ над 100 000 кв. метра.
Комплексно третирани водосбори са Устренски, Лебедски и Казашки дол (ДЛ ­ Момчилград).
Устренски дол е малък водосбор със силно изразен пороен характер. Обща та му площ е 150 ха. От 1965 до 1985 г. са залесени 130 ха. Активното изграждане на съоръженията започва през 1975 г. и приключва през 1985 г. Изградени са 7 баража с обем 1625 м3, 11 000 м3 каменни прагчета, 4000 м биоплетове, 2000 м биопрагове и 100 м3 габиони. Фасонирани са и задбаражните насипи.
Лебедски дол е най-големият порой, който в миналото е формирал повече от половината наноси на р. Джебелска. Площта на комплексно овладения водосбор е 720 ха. Залесяването е над 6000 дка, от 1975 г. до сега са изградени 21 баража с обща кубатура над 10 000 м3. Едновременно с това са направени 2050 м3 каменни прагчета, 1600 биопрага и 950 м биоплетове. Всички задбаражни насипи са фасонирани с подходяща растителност.
Казашки дол е пороен водосбор с типична елипсовидна форма на площ 667 ха. Залесен е в периода 1960-1991 г. След пожар през 2001 г. 600 дка опожарена площ са възобновени с ново залесяване през 2002 г. От 1959 до 2004 г. са изградени 6 баража с обща кубатура 3700 м3. Тук е построен първият в страната ъглов стоманобетонен бараж. В горната част на Казашки дол по страничните ровини и в самото легло на пороя са изградени множество прагове и един бараж от габионни тела с обща кубатура 3100 м3.
По предвиждане на ЛУП в РУГ ­ Кърджали, следва да се залесяват 12 400 дка. В последните години изпълнявахме обем от 7800-8000 дка, повечето в Хасковска област поради факта, че усвоявахме опожарените площи. В Кърджалийска област залесяванията са във водосбора Балабан дере ­ 870 дка, и в Казашки дол ­ 600 дка. Предвижданията за баражното строителство са по 600-700 м3 годишно на стойност 80 000 лева.
Проблемите в борбата с ерозията са свързани с липсата на координация и контрол и съгласуваност на мероприятията в горския и селскостопанския фонд. Противоерозионните мероприятия имат отражение върху редица отрасли на националната икономика ­ селско стопанство, водно стопанство, туризъм, енергетика, съобщения, транспорт, урбанизирани територии и т. н. Следва ли борбата с ерозията да се води само с бюджетните средства на НУГ, като знаем че приходите се формират от продажбата на дървесина?
На днешните и бъдещите лесовъди, работещи в областта на борбата с ерозията, остава задължението не само да избършат праха на "старото злато" от постиженията в Кърджалийския край, а да вложат сили и професионализъм в доизграждане на системите, създаване на нови гори, адаптирани към променящите се климатични условия, поддържане и стопанисване на създадените гори с висока противоерозионна устойчивост и да издигнат авторитета на българския лесовъд като основен двигател на борбата с ерозията в България.
РУГ ­ Кюстендил:
Овладяната ерозия в Югозападна България

Инж. Здравчо ТОДОРОВ - зам.-началник на РУГ - Кюстендил

Регионалното управление на горите ­ Кюстендил, обхваща географската област Краище, с част от планините Рила, Витоша, Осоговска, Верила и Руй, а изцяло ­ Голо бърдо, Конявска и Риша планина. В хидроложко отношение то е разположено във водосборите на реките Струма и Ерма. Релефът е предимно хълмист и планински. Над 90 % от площта на горския фонд е с наклон над 10 %, а повече от 75 % ­ с наклон над 20 %. Съставът на земните маси благоприятства ерозионния процес и нестабилността на склоновете. Залесената площ е 191 520 ха, а лесистостта на горския фонд е 80 %.
Първите залесителни дейности в региона започват през 1891 г. със залесяването на хълма Хисарлъка над Кюстендил. През 1909 г. френският специалист Феликс Вожли посещава Трънска и Кюстендилска околия, за да направи прецизно проучване на ерозионните процеси, като набелязва конкретни мерки. В рапорт до министъра на земеделието и държавните имоти от същата година той отбелязва, че за последните десет години в Трънско са унищожени безвъзвратно 7230 дка работни земи, а в Кюстендилско ­ 35 400 дка. В резултат започва създаването на секциите по Укротяване на пороищата и залесяване. Първата е в Кюстендил, с началник Георги Кюркчиев, след това и в градовете Трън, Радомир, Дупница, Димитрово (Перник) и с. Трекляно, Кюстендилско. На техните територии започват и първите масови залесявания: в Кюстендилския край, на хълма Хисарлъка ­ от Йордан Митрев, по склоновете около с. Джерман, Дупнишко ­ от Атанас Стамболски, край Трън ­ от Яким Тошков, по Голо бърдо ­ от Васил Попов, Гани Боянов и още мнозина горски труженици от региона, посветили цялата си професионална дейност на борбата с пороите.
От създаването на секциите по УПЗ до началото на Втората световна война са залесени 4145 дка върху ерозирани терени на територията на днешните лесничейства в Кюстендил, Радомир, Трън и Земен. Работи се по френския метод за борба с ерозията, който изисква едновременно овладяване на съответния водосбор с противоерозионни мероприятия. Възстановяването на растителността започва от началото в посока надолу, а строителството на технико-укрепителни съоръжения ­ отдолу нагоре. Залесяванията са извършени най-вече с трудовата повинност на местното население, в резултат на което са изградени 35 баража на суха зидария с общ обем 2130 м3 и 26 клейонажа с обща площ 782 м2. (ДЛ ­ Кюстендил, ДЛ ­ Радомир, ДЛ ­ Трън, ДЛ ­ Дупница).
След края на Втората световна война значително се увеличават противоерозионните залесявания на територията на РУГ ­ Кюстендил.
В ДЛ ­ Кюстендил, и ДЛ ­ Невестино, са създадени нови 24 баража с общ обем 1729 м3, 74 м3 каменни прагчета, 21 клейонажа. Залесени са 67 670 дка, от които 42 792 дка върху ерозирали терени ­ 63.2 % от общите залесявания през периода. Създава се Технически проект за борба с ерозията във водосбора на яз. "Студена". По първия проект от 1949 г. са залесени 5000 дка и са построени 6000 м3 баражи и други противоерозионни съоръжения. Вторият проект от 1953 г. е със срок за изпълнение 5 години (1954-1958 г.).
През 50-те години в масива Голо бърдо е използван старозагорският опит и подготовката на почвата е извършена механизирано с трактори. Повдигащото устройство на трактора с мощни три зъба разкъртва на 50-60 см дълбочина варовитите скали, след което работниците внасят почва и залесяват. Само за три години механизираната бригада подготвя почва за над 100 дка от най-трудните обекти ­ вдясно от панорамния път над с. Студена в посока Дупница.
Продължават интезивните залесявания и на територията на ДЛ ­ Трън, като са построени общо 18 баража с общ обем 2695 м3, 585 м3 каменни прагчета, 3 клейонажа. Залесени са 40 589 дка, от които 24 454 дка върху ерозирани терени ­ 60.2 % от общите залесявания през периода.
Залесяванията се извършват с доброволния труд на местното население и по линия на бригадирското движение.
От 1947 до 1960 г. на територията на РУГ ­ Кюстендил, са залесени общо 129 062 дка, в т. ч. 76 109 дка ­ 59 %, върху ерозирани площи. Изградени са баражи и прагове с обем 9614 куб. метра. През 1960 г., след поредната реформа в горския сектор, започва нов етап в борбата с ерозията. Изготвени са Технически проект за борба с ерозията във водосборите на реките Елешница и Струма и Работен проект за озеленяване и борба с ерозията на масива Голо бърдо. За изпълнение на мероприятията, предвидени в Техническия проект за борба с ерозията във водосборите на Елешница и Струма, е създадено през 1961 г. ДЛ ­ Невестино. До 1990 г. са залесени нови 157 951 дка, като част от тях в момента се намират на територията на ДЛ ­ Кюстендил.
През 1964 г. по Работния проект за озеленяване и борба с ерозията върху масива Голо бърдо на територията на ДЛ ­ Радомир, е предвидена площ от 36 594 дка, от които до 2001 г. са залесени 20 417 дка. Целта на проекта е да се овладеят всички ерозирани и голи терени, да се построят необходимите съоръжения и баражи за укрепяване на пороите, с което да се защитят работните земи в подножието на варовития масив. Това е приоритетна задача и през 1965 и 1966 г. се организират окръжни младежки бригади за подготовка на терените за залесяване. Голо бърдо става и национален обект ­ през 1977 и 1978 г. се организират национални студентски бригади, цялата дейност на които се координира от горското стопанство. През първата година са подготвени 187 дка (тераси за залесяване), а през втората ­ 110 дка. Продължават залесяванията и във водосбора на яз."Студена", като на 28.04.1969 г. на това място се чества залесяването на 10-милионния декар гори в България.
Най-голям принос в организацията на залесяванията има инж. Станой Михайлов, като под негово ръководство са създадени 93 140 дка гори предимно в Голо бърдо, във водосбора на яз. "Студена", лесопарковете "Перник", "Радомир", "Люлин" и "Дружба" край с. Извор, Радомирско.
За периода 1961-1990 г. на територията на РУГ ­ Кюстендил, са залесени общо 371 281 дка, в т. ч. 96 779 дка ­ 26 %, върху ерозирани площи. Изградени са баражи и прагове на циментов разтвор с обем 6375 м3, сухи каменни прагове с обем 3790 м3, клейонажи с площ 3654 м3, задръствания ­ 420 м3, брегови плетчета ­ 1076 линейни метра.
През този период се развива и разсадниковото производство. Първоначално необходимите семена са доставяни от чужбина или от други райони на България. През 1925 г. е изградена семедобивна в с. Габра на територията на ДЛ ­ Невестино. От добитите семена се произвеждат фиданки, необходими за противоерозионните залесявания. Изградени са множество разсадници, като в годините с най-големи залесявания са произвеждани по над 50 млн. фиданки ­ основно от бял и черен бор.
След 1990 г. изграждането на технически съоръжения значително намалява, като е изграден само един бараж на територията на ДЛ ­ Радомир, с обем от 87 м3 и е извършен ремонт на баражи на територията на ДЛ ­ Дупница. Извършени са и предвидените противоерозионни залесявания върху площ от 25 016 дка.
От началото на борбата с ерозията до днес в Кюстендилски и Пернишки регион са създадени предимно върху голи площи над 500 000 дка нови горски култури, които днес пълноценно изпълняват своето предназначение.
Общият обем на противоерозионните съоръжения е: баражи ­ 27 000 м3, каменни прагчета ­ 31 000 м3, клейонажи ­ 28 000 м2, брегови плетчета ­ 12 000 л. м, задръствания ­ над 17 000 кв. метра.
Победата на лесовъдите и горските работници над ерозията е безспорен исторически факт с реални и конкретни измерения. Тяхното изучаване и прилагане днес е достоен модел за приноса на България към европейския и световния опит в горския сектор. Отбелязването на 100-годишнината от успешната битка на лесовъдите за укротяване на пороите у нас е изключително важно събитие. То е и повод да се направи равносметка на извършеното и да бъдат отдадени почит и благодарност към участниците в тази славна епопея.
РУГ ­ Варна:
Състояние и стопанисване
на защитните горски пояси

Инж. Игнат ИГНАТОВ - експерт в РУГ - Варна

Първите полезащитни горски пояси са създадени през 1936-1939 г. край с. Карвуна (община Балчик) и с. Рогозинo (община Добрич). Те са предимно акациеви и смесени ­ акация и гледичия с храсти, ясен и дребнолистен бряст с храсти.
След публикуването на ПМС №236/08.03.1951 г. в продължение на 10 години в Добруджа е изградена система от държавни защитни горски пояси (ДЗГП) и полезащитни горски пояси (ПГП). ДЗГП са създадени предимно в суходолията с противоерозионна цел, за намаляване на водната ерозия. Целта на ПГП е да подобрят микроклиматичните условия в съседните земеделски земи чрез намаляване на силата на преобладаващите ветрове. Това влияе благоприятно върху водния режим на почвата, като намалява непроизводителното изпарение на водата от почвата и растителността, допринася за правилното разпределение на снежната покривка по цялата площ на земеделските земи и намалява деструктивната дейност на ветровата ерозия. Всичко това води до повишаване на добивите от земеделските култури.
С Решение № 25/25.12.1977 г. на МС ПГП са включени в ДГФ, а през 1980 г. са изготвени първите им лесоустройствени проекти.
Поясите са разположени в мрежа, състояща се от главни и второстепенни елементи. Главните са разположени в посока, перпендикулярна на преобладаващите северозападни ветрове, а второстепенните ­ в посока на ветровете. По този начин са оформени полета с дължина 1000-1500 м и широчина 400-500 метра.
Общата площ на ЗГП на територията на РУГ ­ Варна, е 14631.2 ха ­ 26 % от горите на Добричка област, в т. ч. ДЗГП ­ 8109.7 ха, и ПГП ­ 6521.5 ха, по отчет ДГФ от 2000 година. Дължината им е около 5000 км (ДЗГП ­ 1000 км, и ПГП ­ 4000 км).
С най-голямо участие от дървесните видове са дъбовете ­ 40 % от залесената площ (в т. ч. цер ­ 34 %), следват акацията ­ 20 %, ясени (планински, полски и американски) ­ 12 %, гледичия ­ 8 %, горскоплодни ­ 9 %, липи (сребролистна и едролистна) ­ 4 %, и други ­ 7 %.
На основание на взетите решения от второто Национално съвещание по проблемите на защитните горски пояси (20-21 юни 2002 г.) беше направена преоценка на състоянието на поясите и на планираните по лесоустройствен проект мероприятия. Програмата е изготвена за времето до изтичане действието на проекта. Според състоянието си поясите са разпределени в четири групи:
Първа група: Пояси в добро състояние, в които своевременно са провеждани отгледни мероприятия ­ с обща площ 7398 ха (50.7 %).
Втора група: Пояси, в които не са проведени всички необходими отгледни мероприятия, но са в добро състояние и след извеждане на отгледна сеч ще се подобри конструкцията им, с което ще се увеличи тяхната ефективност ­ обща площ 4476 ха (30.7 %).
Трета група: Пояси с влошен състав, в които не са водени или неправилно са изведени отгледните мероприятия, в резултат на което участието на главния дървесен вид е незадоволително ­ обща площ 2206 ха (14.7 %).
Четвърта група: Пояси, създадени през последните десетина години, включително и тези от издънково възобновените акациеви, гледичиеви и други пояси в добро състояние ­ обща площ 551 ха (3.9 %).
За изпълнение на мероприятията по програмата за стопанисване на ЗГП за периода 2003-2008 г. бяха необходими 1 735 000 лева. За периода 2004-2005 г. са осигурени целево 261 000 лв. за изпълнение на проекти, финансирани от МОСВ. С тези средства са изкоренени и залесени 543 дка полезащитни горски пояси. Представен е за одобрение от МОСВ нов проект за пълна почвоподготовка на 1330 дка на стойност 236 000 лeва.