Гост на сп. „ГОРА“

Има и трайно затопляне, има и повече дъжд


Ако не помагаме на гората, нека не ú пречим да расте на воля


С госта разговаряха д-р инж. ЦЕНКО ЦЕНОВ - зам. изпълнителен директор на ИАГ, и ГЕОРГИ ГРОЗДЕВ - главен редактор на сп. „ГОРА“

Проф. д-р ГЕОРГИ РАЧЕВ е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“
на Геолого-географския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и специалист по възобновяеми енергийни източници. Изнася лекции по предметите „Обща климатология“, „Замърсяване и опазване на атмосферния въздух“, „Климат на континентите“, „Качество и контрол на атмосферния въздух“, „Синоптичен анализ“.

- Кое е най-същественото, с което предлагате да започнем разговора?

- По образование съм географ, а тясната ми специалност е климатология и хидрология. И вече като съвсем тесен специалист - той знае всичко за нищото - толкова съм се специализирал в синоптичната климатология. Като географ смятам, че през последните 20 години глобалното затопляне е донесло само добро за гората. И тук има преплитане между две големи идеи. Ние не можем да отсечем годишния прираст на дървесина от българските гори. Той надвишава в пъти това, което добиваме. И обратното - сечем поголовно, не по лесовъдските правила. Сечем ценни видове, няма подборна сеч. Не искам и коментар, казвам как ми изглежда като наблюдател, който обикаля страната.

- И в това има истина, това е едно Ваше откровение.

- Никога България не е била толкова зелена, колкото е в момента. Никога през последните 500 години. Какво представлява България според едни много активни наши изследвания, на кално-каменните потоци по Струма, по южните склонове на Стара планина. Всичко е изсечено по време на Османската империя, всичко е изсечено и навсякъде, където има възможност да се припечели някоя жълтица. Идва Освобождението и първите залесителни мероприятия са в района на Казанлък, защото всичко това е било голо. Витоша е била абсолютно гола. Нашият колектив работи в Пирин, Рила, до границата със Сърбия, където е много диво и натурално. Там има пътеки и пътища, които са нанесени на картата, но въобще не съществуват в реалността, защото гората е превзела всичко. Там може би има към 1 млн. м3 дървесина от бял бор, който в момента съхне. Той е между 20 и 35 години. Навремето с него се залесявало, за да се спре ерозията. Тогава също така беше много модерно да се сади топола, която расте и прави много бързо дървесина. В района на Земен, Кюстендил, нагоре по Трън като се тръгне, се вижда кафявото. Това всичко трябва да се отсече - колкото е възможно. А в „Бистришко бранище“, където дървесината просто гние, трябва да има някаква програма, която малко да помогне на тези резервати. Имаме много гора, хубава гора, обаче я стопанисваме, за съжаление, лошо. Това е нашето мнение, на една групичка хора, които се занимаваме с водата и с климата. Има какво още да се желае. Имам спомен какво представляваха Източните Родопи, когато бях ученик - нямаше нищо, почти никакви гори, само едни каменни плочи.
Ето някои журналисти, както ги наричаме „журналята“, взимат избирателно фактите. То в днешно време големите корпорации си купуват и учени като мен, и много по-известни, та какво остава за журналисти. Те си купуват цели институти, неправителствени организации. Половината от тези, които се подвизават в неправителствени организации, са и мои студенти и знам за какво става дума. С много пари може да си купиш каквото искаш. Телевизия си купуваш и по цял ден те дават само тебе. Бъркат се много неща, дават се като факти и тенденции, но такива, каквито не отговарят на действителността. Това е моето мнение, което изразявам свободно.

- Това всеки ден го чуваме като различни оценки. Ние слушаме. Ако нещо сме направили в последните десетина години, то е, че сме се отворили да покажем на хората какво правим. Друг е въпросът дали успяваме. На фона на днешната социална среда всеки успех се подлага на съмнение и едва ли не е някакво изключение.
Идеята на нашата покана за разговор към Вас е и за това, което предстои от промяната на климата и което е нещо природно. В тази връзка то има отражение към всичко. Първо към гората, после към хората. Това е нещото, което ни притеснява.

Бяла Мура и хвойна на 1950-2050 м н.в., над хижа “Беговица”,
местността Даков

 

Ние имаме специален мониторинг към тези съхнещи иглолистни гори, но обществото се промени и стана много екологично. Загубихме доверието на хората, те не вярват на лесовъдите. Гледат само дали има сеч, а за да влезеш да изчистиш, трябва да има сеч и после да закараш отсеченото. Някой трябва да вземе тази дървесина, да се рентират направените разходи. Навремето е правено епохално залесяване, макар белият, а и черният бор на определени места да не съответстват на техните екологични изисквания. Имало е становища тогава, че може да създадат проблем след 40 години, както и става.

Девалвира ли лесовъдството? Лесовъдството днес става по-сложно. Искаме да обсъдим това. Индустрията се разви, земеделието също, ние, в горите, не можахме да механизираме в пълна степен горскостопанските дейности, преди всичко дърводобива, и да намалим този тежък труд. Няма кой да работи с напрежение в лоши условия. Хората дори и това не разбират, че ако изчезнат „горските“ от гората, няма да има и пътища. Шубраците ще се затворят.
- Подкрепям това, което казвате. Това също е истина. Преподавам биомениджимънт. Вие, викам, как си представяте тази специалност „Биомениджмънт“? Четвърти курс не са наясно какво ще правят. Преподавам на еколози и те: „Гората да не се пипа, белите дробове...“. Казвам: „Не са белите дробове, зелените водорасли дават 65 на сто от кислорода. Една гора, когато е млада, е позитивна. Тя поема повече въглероден диоксид, трупа го на маса и отделя кислород. В зависимост от вида на гората след 30 до 80 г. става въглероднонеутрална. Каквото източи от атмосферата като въглероден диоксид, го връща обратно в процеса на дишане и гниене.
Старите клони, шумата, всичко това започва да гние и в края на краищата, като теглиш кантара, се оказва, че тази гора е въглероднонеутрална. Ако не ú направиш подборна сеч, не я подмладиш, не ú извадиш излишната дървесина, не оставиш младите да дръпнат нагоре, тя става „стара“ гора и дори не е полезна, защото черпи повече кислород, отколкото отдава в атмосферата“. На студентите очите им стават такива големи. Цяло движение се юрнало да твърди, че който посегне на гората, той е направо лош човек. Това е цяла наука и хората го правят навсякъде по света. Гората наистина трябва да се поддържа според конкретната обстановка, за да може да расте и да бъде полезна.
- Въпросът за доверието!
- Трябва да се обяснява.
- И това! Както всяка професия и нашата си има тънкости. Правили сме хубави неща за гората и трябва да ги докараме докрай. Какво е хубавото? Забранихме голите сечи. До 1950 г. имаше голи сечи в горите с издънков произход, ние ги спряхме, оставихме тези гори да прораснат. Да могат да хвърлят семе. Правилата за стопанисване изискват да имаме гори от всички възрасти, за да имаме ротация, да се превъртат. Не ни трябват само стари гори, но не ни трябват и само млади гори. Това го правим балансирано, за това сме учили, това е нашата наука и това е политиката. От 25 г. сме сменили тактиката, искаме да поддържаме повече естествени, смесени гори. За да си вършим добре работата, има нужда от хора, които да работят там, а хората ги няма.
Във връзка със засушаването имаме и изпълняваме планове, програми, стратегия, работим, но това като че ли остава скрито за обществото, не се разбира.

- Трябва да се обяснява. Обемът на язовир „Камчия“ е намалял драстично, ами те изсякоха горите. Изпразването на язовира не става от днес за утре. Язовирът е многогодишен изравнител. Основно неразбиране - изсякоха горите, язовирът е празен, затова не вали. Такова разбиране - до носа.
- Какво Ви свързва с българската гора и от колко време я наблюдавате?
- Преки наблюдения имам в Западна България, Пирин, Рила и особено граничните планини със Сърбия от десет години. А за Пирин повече от 15 години имам много конкретни наблюдения, разполагаме с 15 разработки за промяна на климатичните подходи. Там виждам уникални неща с очите си, имаме и доста снимков материал. Горната граница на гората се вдига с феноменална скорост. На едно и също място се наблюдават интересни разлики. Например преди 3 седмици бяхме на Синаница. Там след черната мура нагоре всичко е тръгнало да обрасва с млада свежа бяла мура на 8 - 12 години. Дърветата намират повече топлина и влага. От другата страна, към хижа „Беговица“ в Пирин - гледаш стар клек може би на 100 години, а вътре - тръгнала хвойна и бяла мура. Това са млади дръвчета. Абсолютно самозалесяване. Горната граница на гората се е качила с повече от 80 м за последните 15 години. За съжаление се наблюдава и обратното. В София всички секвои страдат, на други места - на Земенския манастир, по гарите (навремето Фердинанд ги е залесявал), там, където е усойно, по-хладничко, секвоята расте прекрасно. На припек, където е слънчево и с високи температури (в Борисовата градина например) секвоите масово започнаха да съхнат.
- Имате ли наблюдения за Добруджа? Много е интересно да видим границата между степта и гората. Логично е при затопляне горната граница да се вдигне. В долната граница нещата отиват пък в обратна посока, влиянието е отрицателно. Защото имаме индикатори - много охрасталачване, започват да страдат такива видове, свързани с повече валежи.


ВТОРА ЧАСТ


 

- Налага се да обърнем повече внимание на случайните събития в живота на една гора. Те са много съдбоносни понякога. Реални ли са климатичните промени и доколко се спекулира с тях?
- Никога досега светът не е бил толкова богат. Никога досега светът не е бил толкова сит, толкова нахранен. Има и пресищане на огромни територии и огромни пазари. Тази година се говори, че излишъкът на зърно трябва да достигне една трета от световното потребление, което е почти 3 млрд. тона пшеница, ориз, царевица. Детската смъртност от глад е практически равна на нула. Питам се - а ние всъщност какъв климат искаме. Много хора се стъписват. Искате да се върнем в 60-те години, когато замръзна морето и си спомням, че от втория етаж на кооперацията скачахме в преспите, а имахме един по-пълничък приятел, като падна в пухкавите преспи, не можем да го изровим. Това ли искаме?
По-топлият климат в този момент способства светът да е по-задоволен. Защо трябва да се връщаме към ледовете. В XVI век в Европа - мрачно време, къси, студени и влажни лета, масов глад. Тогава има интересно обяснение за появата на вещиците. Хората са нямали пшеница и са месели ечемик, а на село винаги го смесваха с нещо друго, той има токсини и нощно време халюцинираш. Възможно обяснение - като ядеш повече ечимичени питки и нощно време имаш сънища, така ти излиза името, че си вещица. Масов глад, масови болести.
Сега се радваме на един период, който напомня времето на Ивайло, на Иван Асен II, Римската империя... Баба ми не искаше да се променя нищо, защото това я плашеше. Щял да се стопи ледът на Северния полюс. Да се стопи. Има удавени бели мечки, но популацията им драстично нарасна. Ще се повиши нивото на световния океан. Да, ако се стопи Гренландия, да, ако се стопи Антарктида. Антарктида в следващите 200 млн. години няма да се стопи, ако не се премести Земята.
- Засушаването измислен проблем ли е, или проблем на човешката природа?
- Нашият проблем е, че мислим много напред. И главно за себе си. Другото - по-топло, следователно по-сухо, не е вярно. И не навсякъде, а в различните зони. В този така наречен засушлив период ние навлязохме в XXI век с нормални и повишени валежи. Имаме за период от 20 г. повишение на средната годишна температура с половин градус, не е шега работа. Имаме трайно затопляне и едновременно с това по-дъждовен период. През 2005 г. отнесе железопътната линия на Костенец, шест месеца нямаше жп линия, 20 души се удавиха. През 2014 г. 19 души се удавиха на Аспарухово.
- Значи трябва мониторинг, наблюдение.
- Само това е спасението. Наблюдение, събиране на данни, които да бъдат анализирани, от горските, от хидролози, за да се чуе различно мнение. А така звучи като проклятие - топло, сухо, ще умрем, в Южна България щяло да стане пустиня. Какво - ще се замеряме с банани и портокали? Ами в Гърция какво ще стане тогава?
- Въпросът е може ли да става внезапно? Това е теорията за черния лебед (събитието, което никой не иска да се случи, но то все пак идва) и за случайните събития, които са много по-фатални от обичайните и познатите. Случват се на много години изведнъж.
- Настъпихте ме по мазола. Това е третата грандиозна теория след теорията на относителността и за квантовата механика - теорията на хаоса на Лоренц. Той е гениален математик и още по-гениален метеоролог. Изучава тропичните циклони. Внасял данните до четири знака след десетичната запетая. Поръчал на един млад колега да го замести. Да си млад е много готино! Младият казал, че четири знака му са много и вкарвал данните в компютъра до втория знак. Лоренц изпаднал в паника, че се получават коренно различни резултати. Тогава му се родила прословутата идея, която е в основата на теорията на хаоса, че махът на крилете на една пеперуда в Бразилия може да доведе до проявата на тропичен циклон в Мексиканския залив. Примерът, за да е по-ясно, е такъв. Навън е 25 градуса. В този ден не може да има по- малко от 5 градуса и повече от 25. А вътре между 5 и 25 какво става, никой няма как да каже.

Млади дървета смърч, бял бор и бяла мура на 2050 - 2150 м н.в. на пътеката за хижа “Синаница”, Пирин

 

- Оттук нататък управлението не само на горите, но и на обществата е свързано с непредвидимост, не може да има строго предвидими събития. Ние прогнозираме, че тази гора ще порасне и на 120 години ще се развие с еди-какъв си диаметър - да кажем 1 метър. Например горите над Смолян - работим по всички правила на лесовъдската наука и практика, премина смерч и смаза гората.
- Хаосът е лимитиран. Събитията са много случайни и примерно ние живеем в последните 10 000 години в отвратително постоянен климат. Оня ден в Денвър бе 33 градуса, на другия ден - 0 градуса и сняг. Най- голямото товарно летище в света, Средния Запад, 1650 м надморска височина. Тези въглищни залежи как са се образували - да насмете толкова много дървета и да ги запечата в един момент, след което са се образували въглищата. Това е ставало в един миг, от днес за утре. Непрекъснато се боря с предразсъдъка на студентите, че климатът е много бавно протичащо природно явление, няма такова нещо. Ние се намираме в изключително бързо променящи се природни условия на общия стабилен фон. Горолом, следващата седмица пада един обилен валеж, отнася и малкото горска почва и после каквото и да се прави, с каквито и да е пари, не може да се възстанови гората.
- Какво трябва да разберат хората, които работят в гората и не ги интересува теорията на хаоса? С две прости изречения.
- С две прости изречения - според натрупания в продължение на години опит гората трябва да се отглежда, да се стопанисва и хората да я използват по предназначението ú.
България се намира в най-южната част на умерения климатичен пояс. Господ ни е забравил, когато е раздавал земята, затова е откъснал част от сърцето си. Имаме огромно разно¬образие по отношение не само на културните растения, но и на дървесните видове, защото имаме и планини. Не само зонално, но и вертикално можем да наблюдаваме всякакви дървесни видове. Гората трябва да се подпомага, но и да бъде използвана. Не само лесничеят, не само инженерът лесовъд да могат да управляват гората, но да има полза и от вижданията на други специалисти. Не да я управляваме така, че да има само боровинки, гъби, не само да се трупат тополи, за да можем да правим клечки за зъби, не само да има бук, но да има видово разнообразие. Нашата намеса да бъде дотам - да дадем възможност на гората да расте на воля.
- Като лекаря, ако не помогне, поне да не пречи!
- Задължително! И трябва да се говори на хората, за да могат да го разберат. За съжаление те виждат само лошото. Една обикновена санитарна сеч, а си казват - ето, тези бандити пак налазиха. Те ще вземат милионите.
- В мерките срещу засушаването при определяне на съответните месторастения за дървесните видове включихме пет зони на уязвимост в гората. Съобразили сме се с тези тенденции. Акцентираме на стопанисване на по-малки площи, лесовъдски системи, ориентирани към естествените природни нарушения, забранили сме голите сечи и сме дали възможност върху малки площи да се извършват лесовъдските дейности докрай, да се постига резултат - отглеждане, подпомагане на гората, каквото е необходимо. Това трябва да е обвързано и с финансовите ни възможности. С това равномерно разпределение на горите по площ и възраст оставяме възможност и за един голям резерв, капитал, някои дървесни видове могат да стоят на корен дълго време. Ако утрешните поколения искат да вземат нещо от него - да го вземат. А колкото до хулиганското поведение в гората, както Вие се изразихте, то произтича от стремежа за бърза печалба и се надяваме да се преодолее с общите усилия на всички.